Девите от Хирошима
Девите от Хирошима са група от 25 японски жени, които по време на атомната бомбардировка над Хирошима на 6 август 1945 г. са били млади жени и са били силно обезобразени поради интензивната светлина, причинена от бомбата. По-късно, през 1955 г., момичетата заминават за Съединените американски щати под внимателното наблюдение на медиите, за да се подложат на серия от реконструктивни операции.[1]
Лицата на момичетата развиват изпъкнали келоиди след изгарянията и много от раните по ръцете им ги карат да придобият форма на „нокти“ с неестествена извивка. Тези жени, както и всички оцелели, претърпели последствията от атомната бомба, се наричат хибакуша (被爆者), „тези, които са били засегнати от бомбардировката“).[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Филм от Стратегическото бомбардировъчно проучване на Съединените щати, документиращ изгарянията на оцелелите от Хирошима поради светкавицата на бомбата
През 1951 г. една от оцелелите от бомбата в Хирошима, Шигеко Ниимото, претърпява няколко операции в Япония, за да се опита да излекува белезите по лицето си, но без успех. На религиозно събрание преподобният Кийоши Танимото я поканил на среща с други хора, засегнати от бомбата. Ниимото по-късно предлага на преподобния идеята за формиране на група за подкрепа на други момичета, страдащи от същите проблеми, които Ниимото знае; срещите се провеждат в собствената църква на преподобния. Жените, които участват в групата за подкрепа, споделят подобни преживявания: след войната родителите им започват да ги крият от погледа на другите, хората ги зяпат, когато излизат навън, имат трудности при намирането на работа и са отхвърлени като потенциални съпруги от страх, че тяхното генетично наследство е увредено. Тъй като преподобният е придобил известна слава в Съединените щати, след като е бил обект на популярна книга от 1946 г. на журналиста Джон Хърси, озаглавена „Хирошима“, Танимото създава заедно с американски журналисти благотворителна фондация за подпомагане на жертвите от Хирошима и „изследване на пътищата на мира ". Тогава е основана „Фондация Център за мир в Хирошима“ благодарение на сътрудничеството на Танимото, Хърси, Пърл С. Бък, Норман Казънс и преподобния Марвин Грийн.
Една от целите на фондацията е да се справи с групата обезобразени жени, които Танимото нарич „Обществото на келоидните момичета“. Благодарение на помощта на журналиста Шизуе Масуги, Танимото по-късно успява да събере средства, за да осигури пластична хирургия за своята група. Вестниците започват да наричат жените „genbaku otome“ („девственици на атомната бомба“) и до 1952 г. около двадесет от тях са били оперирани в Токио и Осака. Пластичната хирургия в Япония не е толкова напреднала, колкото в Съединените щати, така че Танимото се опита да намери начин да доведе жените в Америка . Научавайки за усилията на преподобния, американският журналист Норман Казънс, работещ за Saturday Review, решава да помогне на Танимото. Двама лекари от еврейската болница Маунт Синай в Ню Йорк, Уилям Максуел Хитциг и Артър Барски, са намерени и им е предложено да наблюдават операциите и на 5 май 1955 г. група от 25 жени (всички под тридесет, някои в тийнейджърска възраст) тръгват в пътуване до Съединените щати, за да се подложи на серия от реконструктивни операции. Името „девиците от Хирошима“ им е дадено при пристигането им в болницата Маунт Синай. Голямото медийно отразяване на събитието се дължи главно на Норман Казънс, отявлен поддръжник на ядреното разоръжаване.[1]
Медийно отразяване на Запад
[редактиране | редактиране на кода]При пристигането си в Съединените щати Танимото е гост в телевизионната програма This Is Your Life на 11 май 1955 г. По време на програмата поредица от гости описват пред публиката в студиото някои от най-значимите моменти от живота на Танимото; сред тях са две от девиците от Хирошима (с покрити лица) и капитан Робърт Алвин Луис, втори пилот на Енола Гей, самолетът, който хвърля бомбата „Малчуганът“ върху Хирошима.[1]
Общо по време на осемнадесетмесечния престой на групата в САЩ са извършени 138 операции на 25-те жени. През този период жените живеят с група приемни родители, които са част от движението на квакерите. Хироко Тасака, която може да бъде чута в последващото предаване на CBC, е известна като „шампионката на хирургията“, след като се подлага на най-много операции (13) от всички останали жени в групата.[1] Една от девиците, Томоко Накабаяши, умира от сърдечен арест, докато се подлага на реконструктивна операция на 24 май 1956 г.; лекарите обявяват, че причината е поредица от усложнения и грешки по време на операцията, а не ефектите от радиацията.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vergini di Hiroshima в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |