Сърдечен арест
| Сърдечен арест | |
|---|---|
 | |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | I46 |
| МКБ-9 | 427.5 |
| OMIM | 115080 |
| База данни DiseasesDB | 8695 |
| Мед. рубрики MeSH | D006323 |
| Сърдечен арест в Общомедия | |
Сърдечният арест е внезапна загуба на кръвообращение, причинена от недостатъчното изпомпване на сърцето.[1] Симптомите включват загуба на съзнание, нарушено дишане или липса на такова.[2][3] Някои хора може да усетят болка в гърдите, недостиг на въздух или гадене преди настъпването на сърдечния арест.[3] Ако не се вземат мерки до няколко минути, състоянието обикновено довежда до смърт.[1]
Най-честата причина за сърдечен арест е исхемичната болест на сърцето.[4] Сред по-редките причини се нареждат: голяма кръвозагуба, липса на кислород, много ниски нива на калий, сърдечна недостатъчност и интензивни физически упражнения.[4] Редица наследствени разстройства също могат да увеличат риска от сърдечен арест.[4] Първоначалният сърдечен ритъм най-често е вентрикуларна фибрилация.[4] Диагнозата се потвърждава, след като се установи, че няма пулс.[2] Въпреки че сърдечният арест може да се причини от сърдечен удар, двете понятия не са еквивалентни.[1]
Превенцията на сърдечния арест включва: въздържане от тютюнопушене, физическа дейност и поддържане на здравословно тегло.[5] Лечението на сърдечния арест включва незабавна кардио-пулмонарна първа помощ, а в някои случаи и дефибрилация.[6] Сред тези, които оцеляват, терапевтичната хипотермия може да смекчи последствията.[7][8] Възможно е поставянето на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор, който да намали риска от смърт при повторен сърдечен арест.[5]
Рискът от сърдечен арест се увеличава с възрастта.[9] Все пак, той засяга по-често мъже, отколкото жени.[9] Процентът хора, които оцеляват след лечение, е около 8%.[10] Много от оцелелите имат значителна степен на инвалидност[10] В САЩ, сърдечен арест настъпва при около 13 от 10 000 души годишно.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в What Is Sudden Cardiac Arrest?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 28 юли 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ а б Field, John M. The Textbook of Emergency Cardiovascular Care and CPR. Lippincott Williams & Wilkins, 2009. ISBN 9780781788991. с. 11. Архивиран от оригинала.
- ↑ а б What Are the Signs and Symptoms of Sudden Cardiac Arrest?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 27 август 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ а б в г What Causes Sudden Cardiac Arrest?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 28 юли 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ а б How Can Death Due to Sudden Cardiac Arrest Be Prevented?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 27 август 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ How Is Sudden Cardiac Arrest Treated?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 27 август 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ Therapeutic hypothermia after cardiac arrest: A systematic review/meta-analysis exploring the impact of expanded criteria and targeted temperature. // Resuscitation 108. ноември 2016. DOI:10.1016/j.resuscitation.2016.07.238. с. 102 – 110.
- ↑ Hypothermia for neuroprotection in adults after cardiopulmonary resuscitation. // The Cochrane Database of Systematic Reviews 2. февруари 2016. DOI:10.1002/14651858.CD004128.pub4. с. CD004128.
- ↑ а б Who Is at Risk for Sudden Cardiac Arrest?. // 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 23 август 2016. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ а б Adams, James G. Emergency Medicine: Clinical Essentials (Expert Consult – Online). Elsevier Health Sciences, 2012. ISBN 978-1455733941. с. 1771. Архивиран от оригинала.
- ↑ Part 4: Systems of Care and Continuous Quality Improvement: 2015 American Heart Association Guidelines Update for Cardiopulmonary Resuscitation and Emergency Cardiovascular Care. // Circulation 132 (18 Suppl 2). ноември 2015. DOI:10.1161/cir.0000000000000258. с. S397-413.
