Делчо Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делчо Тодоров
български политик
Роден: 15 януари 1891 г.
Починал: 1 февруари 1945 г. (54 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXV ОНС   

Делчо Тодоров Гогов е български политик, член на Радикалдемократическата партия, кмет на Харманли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1891 година в хасковското село Криво поле. Завършва Военното училище в София. Взема участие в Балканските и Първата световна война. Награждаван е с ордени за храброст, а след това се уволнява с чин капитан от запаса. Започва да търгува с тютюн. Освен това Тодоров притежава печатница „Чикаго” в Хасково и издава, като е и същевременно главен редактор на вестник „Утринна поща”. След като българските войски се оттеглят през 1944 година от Беломорска Тракия, Тодоров им предава тютюн на стойност 117 млн. лева като част от репарациите за окупацията на областта.

Няколко пъти е общински съветник, а от 1928 и 1930 е кмет на Харманли. Докато е кмет, електрифицира града и 3 близки села. В Харманли е подпредседател на местното дружество на запасните офицери. Депутат е в 21 и 25 обикновено народно събрание. Като такъв е осъден на смърт от втори състав на Народния съд и екзекутиран заедно с Марко Сакарски на 1 февруари 1945 година[1]. Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]