Демир Баба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Демир баба)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гробницата на Демир Баба

Демир баба (от турски: Железният баща) е духовен водач на алевиите.

Според легендата Демир баба бил надарен с мощ на богатир. Когато веднъж настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор.[1] Вярва се, че водата му е с лечебна сила и затова се посещава по Гергьовден, Илинден и Димитровден от алевии, мюсюлмани и християни.[2]

Изворът се намира в средата на археологическия резерват Сборяново в долината на река Крапинец, в подножието на високо плато в местността Камен рид. Съществува и друга легенда за Железния баща, според която с две крачки той се изкачвал от извора на платото.[3]

До извора се намира Демир баба теке — алевийско теке, построен според през 16 век, в който се намира и гробницата на Демир баба. Дървеният ковчег, който постоянно е затрупан от дарове, бива показван много рядко и то само пред поклонници-къзълбаши/алевии/.

[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Любомир Миков, "Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI – ХХ век) бекташи и къзълбаши/алевии", ИК "БАН", София 2007, ISBN 9789543221974
  • Катерина Венедикова, Диана Гергова, "Демир Баба Теке – Българският Ерусалим", Агато 2006, ISBN 9789548761772.
  • Евгений К. Теодоров, Диана Гергова, Прабългарски и тракийски следи, ИК "Изток-Запад", София 2006, ISBN 9543212996.
  • Българските алиани. Сборник етнографски материали. Съст. И. Георгиева. С., 1997.
  • Диана Гергова, Сборяново – свещената земя на гетите. Български бестселър, София 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Демир баба дарява сила, в Мадара лекуват зрение. // в-к „Стандарт“, 28 май 2005. Посетен на 08/03/2007.
  2. Пътеводител по маршрутите на културното наследство. // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 08/03/2007.
  3. Археологически резерват Сборяново. // journey.bg. Посетен на 08/03/2007.
  4. Невена Граматикова. Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност. София, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]