Джовани Галбайо
| Джовани Галбайо | |
| 8-и дож на Венецианската република | |
| Република | Венецианска република |
|---|---|
| Управление | 797 – 803 |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 804 г.
|
| Предшественик | Маурицио Галбайо |
| Наследник | Обелерио Антенорео |
| Баща | Маурицио Галбайо |
 | |
| Джовани Галбайо в Общомедия | |
Джовани Галбайо (на италиански: Giovanni Galbaio; * ср. на VIII век, † IX век) е осмият дож на Венеция, управлявал от 787 до 804 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Биографичните и политическите събития от живота му са тясно свързани с тези на баща му Маурицио, който го предхожда като дож между 764 и 797 г.
През 772–773 г. участва в кампанията, целяща да спре лангобардското настъпление в Истрия, но е пленен. През 778–779 г. е назначен за сърегент от баща си, който по този начин за първи път превръща длъжността на дожа в наследствена, следвайки византийския модел.
След смъртта на баща му през 797 г. Джовани поема пълната власт. Малко по‑късно назначава сина си Маурицио II за сърегент, без да представи решението на народа. Източниците осъждат този акт и като цяло дават силно негативна оценка за управлението на Джовани и Маурицио II. Последният дори не е включен в официалния списък на дожовете.
В началото на IX век положението на херцогството, и без това трудно, придобива драматични измерения. Напрежението между дожа и патриарха на Градо Джовани IV отново се изостря, отразявайки рискованата антифранкска политика на Галбайо в отговор на внезапния възход на Карл Велики, подкрепян от папа Лъв III.
През 802 г. конфликтът достига своя връх: Джовани нарежда на сина си да поведе флот срещу патриарха. Градо е опустошен, а прелатът е хвърлен от кула в своя каструм.
Последиците са катастрофални. През 803 г. Джовани е наследен от Фортунато II от Градо, който пламенно продължава профранкската и антигалбайска линия на своя предшественик (с когото е роднина). Междувременно част от венецианската аристокрация открито се противопоставя на двамата владетели. Затова Джовани и Маурицио решават да напуснат Венеция: първият вероятно се укрива в Мантуа, а вторият се премества на място във „Франция“. Възможно е двамата да са избрали истинско изгнание, надявайки се да завършат живота си като частни граждани.
От този момент нататък няма сведения за тяхната съдба. Между 803 и 804 г. трибунът Обелерио е избран за дож и назначава брат си Беато за сърегент.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Andrea Bedina, GIOVANNI Galbaio, на treccani.it, Treccani
- Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Milano 2003, ISBN 88-09-02881-3
- Norwich, John Julius. A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982.
| Маурицио Галбайо | → | дож на Венецианската република (787 – 804) | → | Обелерио Антенорео |
|
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanni Galbaio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
