Димитър Поптенев Енчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Димитър Поптенев Енчев (1841-1882) е български възрожденец и просветител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Енина, Старозагорско. Първоначалното си образование получава в родното си село и Казанлък. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет (1866). Учителства в Габрово и Русе. Дружи с революционни дейци и след самоубийството на Ангел Кънчев в Русе е принуден да напусне града. Следващите години е руски вицеконсул в Мостар, Босна, учител в Търново, по време на Руско-турската война (1877-1878) е в Силистра. Участва в Учредителното събрание в Търново, работи след Освобождението като окръжен управител във Варна и Севлиево, кмет е на Силистра където умира.

Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература.