Доберман
| Доберман | |
|---|---|
 Доберман |
|
| Характеристики | |
| Ръст |
68 – 72 см (мъжки) 63 – 68 см (женски) |
| Тегло |
34 – 41 кг (мъжки) 27 – 36 кг (женски) |
| Произход | |
| Страна |
 Германия |
| Класификация МФК | |
| Група | 2 |
| Секция | 1 |
| Номер на стандарт | 143 |
| Доберман в Общомедия | |
Доберманът (доберман пинчер) е порода куче, създадена в Тюрингия, Германия в края на XIX век. Оригиналното име на породата е тюрингски пинчер, но след смъртта на своя създател Фридрих Луис Доберман през 1894 година, е заменено на доберман пинчер. След 1949 година е премахната думата пинчер, и се казва Доберман.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Високо, стройно и хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и незаменимият характер го правят незаменим компаньон и самоотвержен защитник, ако се наложи.
Размер[редактиране | редактиране на кода]
Размери според FCI: Ръст: мъжки-65-70 см, женски -63-67 см. тегло – 20 – 26 кг.
Размери според AKC:Ръст:мъжки-66-71 см, женски -61-66 см.
Размери според KC (The Kennel club) мъжки идеално 69 см. женски идеално 65 см.
Цвят[редактиране | редактиране на кода]
Черен, кафяв и син с ръждиво-червени петна. Типичният черен цвят с кафява муцуна, лапи и в частност корем, се нарича плащ с подплащници.
Глава[редактиране | редактиране на кода]
Пропорционална на тялото. Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развита. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. Устните са месести и плътни, прилепнали към долната челюст, осигурявайки перфектно затваряне на устата, пигментирани са тъмно.
Нрав[редактиране | редактиране на кода]
Доберманът е единствената порода куче, чиято насоченост е да бъде телохранител на своя стопанин.
Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с „избрания“ човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора.
Интелект[редактиране | редактиране на кода]
По интелигентност доберманът се намира в първа група на пета позиция. Това означава, че за заучаване на дадена команда са необходими по-малко от пет повторения. Пред него се нареждат, както следва: 4. Голдън Ретривър, 3. Немска Овчарка, 2. Пудел 1.Бордър коли.
Несъмнено изключително умно и разсъдливо животно.
Враждебност[редактиране | редактиране на кода]
Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към деца, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник.
Здраве[редактиране | редактиране на кода]
Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми – разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата.
Широко наложено е разбирането, че на тази порода след седмата година им „пораства кост“, която ги подлудява и те изяждат собствениците си в съня им. Тази информация е подвеждаща. Допълнителни кости не растат нито при кучетата, нито при хората. Те могат да калцират – натрупват излишни количества калций, което ги кара да стават по-трошливи. Това може да доведе единствено до мозъчни увреждания от сорта на респираторни проблеми и смърт, проблем с ориентацията, с двигателния апарат, с отделителната система. Всяко посегателство над мозъка на животното от страна на клинични фактори води единствено до неговата неизбежна смърт. Дали то ще е добро, послушно, или ще хапе зависи единствено от хората, които го гледат и начина, по който се отнасят с него. Това е силна порода с ясно изразен темперамент, към която трябва да се подхожда внимателно и с уважение.
Доберманът е предразположен към тазобедрена дисплазия и стомашна дилатация и синдром на волвулус (превъртане на стомаха).
