Дисплазия на тазобедрената става при кучето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рентгенова снимка на двустранна (билатерална) дисплазия на ставата

Дисплазия на тазобедрената става при кучето (на латински: Dysplasia articulationis coxae, на английски: Canine hip dysplasia, нарича се още Дисплазия на хълбочната става при кучето) е заболяване което се характеризира с различна степен на отпуснатост на тазобедрената става, частична дислокация на същата и тежки артрозни изменения.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Дисплазията на тазобедрената става е диагностицирана за първи път през 1935 г. Оттогава до днес заболяването е констатирано при 82 породи кучета - предимно едри породи. Тя е генетично обусловено заболяване, има полигенен тип на унаследяване и има прогресивен характер. Дисплазията се проявява при нормално родени и израснали кученца. За появата и е необходимо наличие и съчетание на множество гени.

В повечето случаи дисплазията се проявява и при двата крайника (билатерално). Само при около 7% от случаите се засяга само едната става.

В развитието на дисплазията вземат участие и няколко вторични фактора. Това могат да бъдат телесния размер и тегло, телесното развитие и растежния модел. При наличие на генетичен потенциал за развитие на дисплазия съчетано с хранене на кучетата с висококалорични храни, протеинови диети, водещи до бързо натрупване на телесна маса, ускоряват проявата и тежестта на заболяването. Добре балансираната мускулна поддръжка в областта на задницата е необходима за осъществяване на нормалната функция на ставата. Ето защо слабостта на хълбочната мускулатура може да доведе до изменения в развитието на тазобедрената става. Например при немските овчарки, колкото по-голяма е мускулната маса на задните крайници, толкова по-редки са случаите на дисплазия.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Един от първите признаци при дисплазията на тазобедрената става при кучетата е отпуснатостта на ставата. Това от своя страна често води до възпалението ѝ, което се съпровожда с болка и куцота. Главата на бедрената кост постепенно се измества в ненормално положение. Възникват сериозни нарушения във формирането на костната тъкан на ацетабуларния ръб, ерозии и фибрилации на ставния хрущял, разтягане на облата връзка, възпалителни промени в синовиалната мембрана, удебеляване на ставната капсула и формиране на костни образувания наречени остеофити. В резултат на тези процеси главата на бедрената кост става плоска, а отсрещната ацетабуларна ямка на таза става плитка.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Куче с тазобедрена дисплазия на заден ляв крайник

Клиничните прояви варират от пълна липса на признаци до тежка куцота при други. Породата и индивидуалните особености на темперамента оказват сериозно влияние на степента на дискомфорт, която демонстрират различните индивиди.

Клиничните признаци проявяващи се при това заболяване са следните:

  • Куцота
  • Клатещо - люшкаща походка
  • "Заешки подскоци" - при това състояние двата задни крайника се движат заедно при тичане.
  • Остри епизоди на куцота след упражнение и натоварване
  • Сутрешна схванатост
  • Нежелание за движение
  • Промяна в темперамента
  • Атрофия на мускулатурата на задните крайници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]