Направо към съдържанието

Доротея фон Бранденбург (1420 – 1491)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротея фон Бранденбург.

Доротея фон Бранденбург
Dorothea von Brandenburg
херцогиня на Мекленбург
Родена
Починала
19 януари 1491 г. (70 г.)
ПогребанаГадебуш, Федерална република Германия
Управление
Период1432 – 1477
Други титлипринцеса от Бранденбург
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих I (Бранденбург)
МайкаЕлизабета Баварска (1383 – 1442)
Братя/сестриЦецилия фон Бранденбург
Маргарета фон Бранденбург (1410 – 1465)
Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454)
Елизабет фон Бранденбург
Фридрих Младши (Бранденбург)
Албрехт Ахилес
Йохан (Бранденбург-Кулмбах)
Фридрих II (Бранденбург)
СъпругХайнрих IV (Мекленбург) (май 1432 – 9 март 1477)
ДецаАлбрехт VI (Мекленбург)
Йохан VI (Мекленбург)
Магнус II (Мекленбург)
Балтазар (Мекленбург)
Доротея фон Бранденбург в Общомедия

Доротея фон Бранденбург (на немски: Dorothea von Brandenburg; * 9 февруари 1420, Берлин; † 19 януари 1491, манастир Рена) от Дом Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Мекленбург (1432 – 1477).

Тя е най-малката дъщеря на курфюрст Фридрих I фон Бранденбург (1371 – 1440) и съпругата му Елизабета Баварска (1383 – 1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария. Сестра е на курфюрстите на Бранденбург Фридрих II и Албрехт Ахилес.

Доротея се омъжва през май 1432 г. за херцог Хайнрих IV фон Мекленбург (1417 – 1477). Нейната зестра са Дьомиц и Горлозен.

През 1477 г. Доротя е вдовица и от 1485 г. е монахиня в манастир Рена.[1] Тя е погребана в градската църква „Св. Якоб и Св. Дионисий“ в Гадебуш.[2]


Градската църква „Св. Якоб и Св. Дионисий“ в Гадебуш

Доротея и Хайнрих IV фон Мекленбург имат децата:[3][4]

∞ 1466/68 графиня Катарина фон Линдау-Рупин († 1485)
  • Йохан VI (1439 – 1474), херцог на Мекленбург
  • Магнус II (1441 – 1503), херцог на Мекленбург
∞ 1478 принцеса София Померанска (1460 – 1504)
  • Carl Friedrich Goeschel: Elisabeth, die erste Kurfürstin von Brandenburg aus dem Hause Hohenzollern, Mittler, 1844, S. 35
  • Samuel Buchholtz: Versuch einer Geschichte der Churmarck Brandenburg, F. W. Birnstiel, 1767, S. 39
  1. Mecklenburg, fmg.ac
  2. Friedrich Schlie: Die Kunst- und Geschichts-Denkmäler des Grossherzogthums Mecklenburg-Schwerin. II. Band: Die Amtsgerichtsbezirke Wismar, Grevesmühlen, Rehna, Gadebusch und Schwerin. Schwerin 1898, Neudruck Schwerin 1992, S. 473 ISBN 3-910179-06-1 (Digitalist)
  3. Mecklenburg 2, genealogy.euweb.cz
  4. Haus Mecklenburg