Балтазар (Мекленбург)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Балтазар.
| Балтазар Balthasar von Mecklenburg | |
| херцог на Мекленбург | |
 | |
| Роден |
1451 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Бад Доберан, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Учил в | Рощокски университет |
| Управление | |
| Период | 1477 – 1507 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Мекленбург |
| Баща | Хайнрих IV (Мекленбург) |
| Майка | Доротея фон Бранденбург (1420 – 1491) |
| Братя/сестри | Магнус II (Мекленбург) Йохан VI (Мекленбург) Албрехт VI (Мекленбург) |
| Деца | няма |
| Балтазар в Общомедия | |
Балтазар фон Мекленбург (на немски: Balthasar von Mecklenburg; * 1451; † 16 март 1507, Визмар) е херцог на Мекленбург (сърегент от 1477 до 1507 г.), коадютор (администратор) на манастир Хилдесхайм (1471 – 1474) и на манастир Шверин (1474 – 1479).
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е четвъртият син на херцог Хайнрих IV фон Мекленбург (1417 – 1477) и Доротея фон Бранденбург (1420 – 1491), дъщеря на курфюрст Фридрих I от Бранденбург (1371 – 1440) от Дом Хоенцолерн. Брат е на Албрехт VI, Йохан VI и Магнус II, с които е сърегент от 1477 до 1507 г.
Балтазар започва духовническа кариера. Той следва в университет Росток, на който през 1467 г. е ректор. През 1479 г. той напуска духовническите си служби.[1]
На 13 януари 1480 г. чрез майка му се сключва договор за подялба с по-големите му братя. Той управлява заедно с брат си Магнус II († 1503), а след смъртта му заедно с неговите синове.
На 7 ноември 1487 г. Балтазар се сгодява за Маргарета († 1526), сестрата на снаха му София, съпругата на херцог Магнус II, дъщеря на херцог Ерих II от Померания. Сватбата трябва да се състои на 24 август 1485 г., става обаче едва през есента 1487 г.[2] Бракът е бездетен.[3]
През 1479 г. в църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим Балтазар става рицар на Светия гроб Господен.[4]
Той умира на 16 март 1507 г. (или по-вероятно на 17 март) във Визмар, където живее през последните си години, и е погребан в катедралата на Доберан.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Alfred Rische: Verzeichnis der Bischöfe und Domherren von Schwerin mit biographischen Bemerkungen. Ludwigslust 1900.
- Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. St.-Benno-Verlag Leipzig 1984, S.150 – 155.
- Josef Traeger: Die Bischöfe des Bistums Schwerin. In: Das Stiftsland der Schweriner Bischöfe um Bützow und Warin.St.-Benno-Verlag Leipzig 1984, S. 97.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ LHAS Regesten II. Clandrian Nr. 162a.
- ↑ Friedrich Lisch: Mecklenburgische Jahrbücher. Band 50 (1885) S. 200 – 201.
- ↑ Alfred Rische: Verzeichnis der Bischöfe und Domherren von Schwerin. 1900 S. 20.
- ↑ Elmar Bordfeld: „Geschichte des Ritterordens vom Heiligen Grab zu Jerusalem“, S. 125 Архив на оригинала от 2015-12-25 в Wayback Machine. (PDF; 8 MB)