Мекленбург-Щрелиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Велико херцогство Мекленбург-Щрелиц
Мекленбург-Щрелиц 1815–1934
Великото херцогство Мекленбург-Щрелиц в Германската империя (Deutschen Kaiserreich)
Дворец резиденция Нойшрелиц, 1910 (1945 разрушен)

Мекленбург-Щрелиц (на немски: Mecklenburg-Strelitz; Strelitz) е от 1701 до 1915 г. частично херцогство на цялата историческа територия Мекленбург, без своя легислатива. От 1815 до 1918 г. е Велико херцогство Мекленбург-Щрелиц (Großherzogtum Mecklenburg-Schwerin), от 1918 до 1933 г. Свободна държава и от 1871 г. член на Германската империя (Deutsches Reich) (1871-1945).

През 1994 г. се образува „Окръг Мекленбург-Щрелиц“ (Landkreis Mecklenburg-Strelitz), който обхваща обаче само части от историческата територия и през 2011 г. преминава към „Окръг Мекленбургска Зееплате“ (Landkreis Mecklenburgische Seenplatte) в днешната федерална провинция Мекленбург-Предна Померания.

Столица първо е град Нойбранденбург, след това Щрелиц и от 1730-те години град Нойшрелиц. Управлява се от 1701 до 1815 г. от херцог, от 1815 до 1918 г. от велик херцог, от 1918 до 1933 г. от държавен министър. Управляващата династия от 8 март 1701 г. до 31 декември 1933 г. е Дом Мекленбург (наричани и род Ободрити). Херцогството има площ от 2929,5 km² и през 1910 г. има 106 442 жители.

Частичното херцогство Мекленбург-Щрелиц се образува чрез наследствена подялба през 1701 г. До 1918 г. Мекленбург-Щрелиц се управлява от младата линия на херцогската фамилия Мекленбург, които първо имат титлата херцог на Мекленбург. През 1867 г. двете велики херцогства Мекленбург-Шверин и Мекленбург-Щрелиц стават членове на Северногерманския съюз и от 1871 г. страни на Германската империя (Deutsches Reich). На 1 януари 1934 г. при националсоциалистите за кратко е отново обединено към страната Мекленбург.

Първият херцог на Мекленбург-(Щрелиц) от 1701 до 1708 г. е Адолф Фридрих II. На Виенския конгрес на 28 юни 1815 г. херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц († 6 ноември 1816) получава титлата велик херцог на Мекленбург. Едновременно управляват два херцога (Шверин и Щрелиц).

От 1914 до 1918 г. Адолф Фридрих VI († 24 февруари 1918) е последният велик херцог на Мекленбург-Щрелиц. След неговото самоубийство, през 1918 г. Мекленбург-Щрелиц се управлява като фервезер от великия херцог Фридрих Франц IV от Шверин († 17 ноември 1945) до края на монархията в Мекленбург, който се отказва от трона на 14 ноември 1918 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Daniel Zander: Stoff zur Landeskunde von Mecklenburg-Strelitz. Neustrelitz 1889.
  • Kunst- und Geschichtsdenkmäler des Freistaates Mecklenburg-Strelitz. 2 Bde. in 4 Teilen. Neubrandenburg 1921–1934.
  • Mecklenburg-Strelitzer Geschichtsblätter / hrsg. von Hans Witte. 11 Jge. (1925–1935).
  • Carl August Endler: Geschichte des Landes Mecklenburg-Strelitz (1701–1933). Hamburg 1935.
  • Hans Terran (d. i. Hans-Peter Range): Mecklenburg-Strelitz: Glanz und Elend im 20. Jahrhundert. Berg 1994.
  • Rajko Lippert: Das Großherzogliche Haus Mecklenburg-Strelitz. Reutlingen 1994.
  • Reno Stutz: Ratzeburger Land: Mecklenburgs ungewöhnlicher Landesteil zwischen Wismar und Lübeck. Rostock 1996.
  • Peter Hoffmann: Mecklenburg-Strelitz: eine Region im Auf und Nieder der Geschichte. Nienburg 2001.
  • Mecklenburg-Strelitz: Beiträge zur Geschichte einer Region / Hrsg.: Landkreis Mecklenburg-Strelitz. 2 Bde. Friedland 2001.
  • Axel Lubinski, Klaus Schwabe: Mecklenburg-Strelitz. Bezirk Neubrandenburg. Landkreis Mecklenburg-Strelitz: 300 Jahre Geschichte einer Region / Hrsg.: Landeszentrale für politische Bildung M-V. Schwerin 2001.
  • Vom Anfang und Ende Mecklenburg-Strelitzer Geschichte: Internationale Wissenschaftliche Konferenz „300 Jahre Mecklenburg-Strelitz“ 6. und 7. April 2001 in Neustrelitz, veranstaltet vom Landesheimatverband Mecklenburg-Vorpommern e. V. Friedland 2003.
  • Helmut Borth: Schlösser, die am Wege liegen: Unterwegs zu 101 Guts- und Herrenhäuser in Mecklenburg-Strelitz. Friedland 2004.
  • Helmut Borth: Zwischen Fürstenschloss und Zahrenhof: Unterwegs zu Guts- und Herrenhäusern im alten Mecklenburg-Strelitz. Friedland 2004.
  • Sabine Bock: Herrschaftliche Wohnhäuser auf den Gütern und Domänen in Mecklenburg-Strelitz. Architektur und Geschichte. 3 Bde. Schwerin, 2008.
  • Helge bei der Wieden: Grundriß zur deutschen Verwaltungsgeschichte. (Staatsminister), Bd. 13: Mecklenburg. Marburg 1976, S. 221–222.

Библиографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Landesbibliographie MV
  • Neubrandenburg schwarz auf weiß. 750 Jahre Stadtgeschichte in literarischen Dokumenten; eine Auswahlbibliographie …. Hrsg.: Regionalbibliothek Neubrandenburg. Neubrandenburg 1998.
  • Mecklenburg-Strelitz schwarz auf weiß. Geschichte einer Region in literarischen Dokumenten; eine Auswahlbibliographie …. Hrsg.: Regionalbibliothek Neubrandenburg. Neubrandenburg 2001.

Mecklenburgischer Staatskalender

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]