Скок на дължина
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Скок на дължина е лекоатлическа дисциплина отнасяща се към хоризонталните скокове.
Правила[редактиране | редактиране на кода]
Състои се от две фази. След засилване по пътеката за разбег, състезателят се оттласква от стартовата дъска и се приземява в трапа на максимално възможно разстояние. Краят на стартовата дъска (с широчина 20 см) е маркиран с ивица пластелин, чието застъпване се счита за фаул и скокът се обявява за невалиден. Скокът се измерва от стартовата дъска до първата неравност на пясъка в трапа, направено от тялото на състезателя или част от неговата екипировка.
При състезание всеки състезател има право на три опита, след които най-добрите осем скачачи имат право на още три опита, за да определят шампиона.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дисциплината е част още от Олимпийските игри в Античността, а при възстановяването им отново става част от програмата им още от първата през 1896. Първи шампион става американецът Елъри Кларк (6,35 м), който става шампион и в скока на височина. Дисциплината е част и от олимпийските седмобой при жените и десетобой при мъжете.
Световни рекорди[редактиране | редактиране на кода]
| Рекорд (м) | Спортист | Страна | Дата | Място | |
|---|---|---|---|---|---|
| На открито | |||||
| Мъже | 8,95 | Майк Пауъл |  САЩ
|
30 август 1991 | Токио, Япония |
| Жени | 7,52 | Галина Чистякова |  СССР
|
11 юни 1988 | Ленинград, СССР |
| На закрито | |||||
| Мъже | 8,79 | Карл Люис | САЩ
|
27 януари 1984 | Ню Йорк, САЩ |
| Жени | 7,37 | Хайке Дрехслер |  ГДР
|
13 февруари 1988 | Виена, Австрия |
Национални рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Мъже (на открито) – Ивайло Младенов (8,33 м)
- Мъже (в зала) – Ивайло Младенов (8,30 м)
- Жени (на открито) – Силвия Христова-Монева (7,00 м)
- Жени (в зала) – Магдалена Христова (6,91 м)