Евгений Спокойски-Францевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Спокойски-Францевич
руски офицер
Роден
Починал
неиезв.

Националност Флаг на Русия Русия

Евгений Степанович Спокойски-Францевич (на руски: Евгений Степанович Спокойский-Францевич ) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Спокойски-Францевич е роден на 16 март 1835 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Завършва Тулската губернска гимназия и се ориентира към военното поприще. Постъпва на военна служба през 1852 г. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик с назначение в Бутирския пехотен полк (1854).

Участва в Кримската война от 1853-1856 г. и се проявява при обсадата на Севастопол и боевете при Инкерман и река Черна. Награден е с орден „Свети Станислав“ III степен (1856).

Излиза в оставка и преминава на гражданска служба от 1862. Връща се в армията през 1870 г. и е повишен във военно звание подполковник от 30 януари 1876 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). През временното руско управление е окръжен управител на Ловеч (1877-1878). Повишен е във военно звание полковник и служи в Българската земска войска от 26 ноември 1878 г. Служи като началник на Източния военен отдел в Шумен и губернски началник в София. Награден с български знак през 1879 г.

След войната е назначен последователно за командир на батальон и на 75-ти Севастополски пехотен полк (1879, 1887). Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на Закаспийската местна бригада от 1892 г. Командир на 2-ра бригада от 9-та пехотна дивизия от 1897. Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал-лейтенант на 11 октомври 1899 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1)878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с.353.
  • Список генералам по старшинству. Санкт Петербург, Составлен по 1 сент. 1896 г.