Евгений Тодоров (фолклорист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений Тодоров
български фолклорист
Роден
1903 г.
Починал
1980 г. (77 г.)

Учил вСофийски университет
Мюнхенски университет
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий

Евгений К. Тодоров е български фолклорист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1903 г. През 1931 г. завършва немска филология в Софийския университет, а след това защитава докторат по немска и славянска филология в Мюнхенския университет. Преподава немски език. Работи в областта на езикознанието – немска фо­нетика и правопис, немски синтаксис, както и на литературознанието и методиката на пре­подаване на чужди езици.[1]

Изследователската си дейност върху проблемите на българския фолклор започва с проучване на българските народни епически песни. Установява липсата на влияние върху българското епично творчество от фолклора на други народи. В тази връзка изследва задълбочено немския епос „Песен за нибелунгите“.[1]

Най-значителният му труд е „Древно­тракийско наследство в българския фолк­лор“ (1972). Навлиза в областта на траколо­гията, археологията, лингвистиката, етнографията и осъществява цялостно изследване на народния празник Гергьовден.[1]

Проявява трайни интереси в към изследването на фолклора от Североизточна България. Изследва българските юнашки и хайдушки народни песни. Автор е на повече от 40 самостоятелни научни труда – студии, статии, монографии. Също така е автор на множество научнопопулярни статии и няколко учебника.[1]

Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ I степен и „Червено знаме на труда“.[1]

Умира през 1980 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Коев, Иван. [In Memoriam]. Евгений К. Теодоров (1903 – 1980) // Български фолклор (4). 1980. с. 109 – 110.