Европейско първенство по волейбол за мъже 1995
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
19-о Европейско първенство по волейбол за мъже се провежда от 8 до 16 септември 1995 година в два града на Гърция. В него участват 12 национали отбора. Шампион за трети път в своята история става отборът на Италия. Българският отбор се класира на четвърто място.
Участници[редактиране | редактиране на кода]
- Гърция – домакин;
- Италия, Холандия, Русия, Германия, България, Украйна, Полша – класирани от Европейското от 1993 година;
- Чехия, Румъния, Сърбия, Латвия – от квалификации.
Система на първенството[редактиране | редактиране на кода]
12-те финалиста са разделени на две групи. Първите два отбора от групите играят плейоф за 1 – 4 място. Местата от 5 до 8 се разпределят с плейофи от отборите заели в групите 3 – 4 място.
Предварителен етап[редактиране | редактиране на кода]
Група А (Атина)[редактиране | редактиране на кода]
| М | Отбор | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | М | П | З | Геймове | Т |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Холандия | 3:0 | 3:0 | 3:0 | 3:0 | 3:0 | 5 | 5 | 0 | 15:0 | 10 | |
| 2 | Югославия | 0:3 | 3:1 | 3:0 | 3:0 | 3:0 | 5 | 4 | 1 | 12:4 | 9 | |
| 3 | Гърция | 0:3 | 1:3 | 3:1 | 3:0 | 3:0 | 5 | 3 | 2 | 10:7 | 8 | |
| 4 | Германия | 0:3 | 0:3 | 1:3 | 3:0 | 3:1 | 5 | 2 | 3 | 7:10 | 7 | |
| 5 | Украйна | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 3:0 | 5 | 1 | 4 | 3:12 | 6 | |
| 6 | Латвия | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 1:3 | 0:3 | 5 | 0 | 5 | 1:15 | 5 |
Група В (Патра)[редактиране | редактиране на кода]
| М | Отбор | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | М | П | З | Геймове | Т |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Италия | 3:0 | 1:3 | 3:0 | 3:0 | 3:0 | 5 | 4 | 1 | 13:3 | 9 | |
| 2 | България | 0:3 | 3:1 | 3:0 | 3:1 | 3:0 | 5 | 4 | 1 | 12:5 | 9 | |
| 3 | Русия | 3:1 | 1:3 | 3:1 | 2:3 | 3:0 | 5 | 3 | 2 | 12:8 | 8 | |
| 4 | Полша | 0:3 | 0:3 | 1:3 | 3:0 | 3:0 | 5 | 2 | 3 | 7:9 | 7 | |
| 5 | Чехия | 0:3 | 1:3 | 3:2 | 0:3 | 3:0 | 5 | 2 | 3 | 7:11 | 7 | |
| 6 | Румъния | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 0:3 | 5 | 0 | 5 | 0:15 | 5 |
Плейофи (Атина)[редактиране | редактиране на кода]
Полуфинал за 1 – 4 място[редактиране | редактиране на кода]
- Италия – Югославия 3:1 (15:11, 10:15, 15:6, 15:9)
- Холандия – България 3:0 (15:6, 15:5, 15:8)
Полуфинал за 5 – 8 място[редактиране | редактиране на кода]
- Русия – Германия 3:0 (15:13, 15:7, 15:11)
- Полша – Гърция 3:0 (15:11, 16:14, 17:15)
Мач за 7 място[редактиране | редактиране на кода]
- Гърция – Германия 3:2 (15:11, 15:4, 13:15, 10:15, 15:10)
Мач за 5 място[редактиране | редактиране на кода]
- Русия – Полша 3:0 (15:5, 15:9, 15:1)
Мат за 3 място[редактиране | редактиране на кода]
- Югославия – България 3:0 (15:4, 15:4, 15:6)
Финал[редактиране | редактиране на кода]
- Италия – Холандия 3:2 (13:15, 15:10, 11:15, 15:12, 15:11)
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]
| 1. Италия | 7. Гърция |
| 2. Холандия | 8. Германия |
| 3. Югославия | 9 – 10. Чехия |
| 4. България | 9 – 10. Украйна |
| 5. Русия | 11 – 12. Латвия |
| 6. Полша | 11 – 12. Румъния |
Медалисти[редактиране | редактиране на кода]
Италия: Лоренцо Бернарди, Вигор Боволента, Марко Браччи, Лука Кантагалли, Андреа Гардини, Андреа Джани, Паскуале Гравина, Марко Меони, Самуеле Папи, Микеле Пазинато, Паоло Тофоли, Андреа Дзордзи. Главен треньор – Хулио Веласко.
Холандия: Петер Бланже, Гуидо Гьортцен, Бас ван де Гор, Рон Звервер, Миша Латухихин, Олаф ван дер Мьолен, Рейндер Нумердор, Брехт Роденбург, Рихард Схйойл, Ханк-Ян Хелд, Мартин ван дер Хорст, Роберт ван Ес. Главен треньор – Йоп Алберда.
Югославия: Слободан Бошкан, Деян Брджович, Горан Вуевич, Андрия Герич, Владимир Гърбич, Никола Гърбич, Джордже Джюрич, Райко Йоканович, Слободан Ковач, Дьюла Мештер, Жарко Петрович, Желько Танаскович. Главен треньор – Зоран Гаич.
