Едвард Хуем

Едвард Хуем
	Едвард Хуем
	Едвард Хуем, 2006 г.
Роден	10 март 1949 г. (75 г.) Фрейна, Норвегия
Професия	писател, поет, драматург, преводач, литературен критик
Националност	Норвегия
Активен период	1969 -
Жанр	драма, исторически роман, поезия, документалистика
Деца	Кнут Хуем
Уебсайт	Страница в IMDb
	Едвард Хуем в Общомедия

Едвард Хуем (на норвежки: Edvard Hoem) е виден норвежки драматург, поет, литературен критик, преводач и писател на произведения в жанра драма, съвременен роман, поезия, исторически роман и документалистика. Известен е като нестандартен разказвач на културната история на Норвегия.

Биография и творчество

Едвард Хуем е роден на 10 март 1949 г. във Фрейна, Норвегия. Отраства в селската ферма на родителите си. В периода 1963-1968 г. живее в Молде. Завършва философия и литература в Университета в Осло. През 70-те години е активист от Червената партия.

През 1976 г. и в периода 1980-1986 г. е бил драматург на свободна практика към Норвежкия театър. В периода 1997–1999 г. е бил управител на театъра „Вюрт“ в Молде.

Превел е на съвременен норвежки език пиесите на Шекспир. През 1997 г. поема инициативата за създаване на норвежката организация „Шекспир“ и става първият ѝ ръководител. През 2014 г. е назначен за неин почетен член.

Дебютира през 1969 г. с поетичния си сборник „Зелените музиканти“. Става известен с втората си книга с лирика от 1970 г. – „Земята на меда и пепелта“. През 1974 г. е издаден романът му „Любовта пътува ферибот“, за който получава наградата на критиката и Скандинавската литературна награда.

В продължение на много години работи върху четиритомна биография на Бьорнстерне Бьорнсон. Първият том е публикуван във връзка с юбилея му през 2010 г.

За творчеството си е получил много стипендии и награди. Негови произведения са отличени с Наградата на норвежката критика за литература (1974), наградата Ибсен (2007), а романът „Историята на майка и татко“ – с наградите „Мелсом“ (2006) и „Петер Дас“ (2007). От 2012 г. получава държавни субсидии.

Едвард Хуем живее в Осло.

Произведения

Самостоятелни романи

Anna Lena (1971)
Kjærleikens ferjereiser (1974)
Prøvetid (1984)
Heimlandet Barndom (1985)
Ave Eva (1987)
I Tom Bergmanns tid (1991)
Engelen din, Robinson (1993)
Tid for klage, tid for dans (1996)
Frøken Dreyers musikkskole ()
Kom fram, fyrste! (2004)
Mors og fars historie (2005)
Историята на майка и татко, изд.: ИК „Дамян Яков“, София (2010), прев. Анюта Качева
Jordmor på jorda (2010)
Slåttekar i himmelen (2014)
Bror din på prærien (2015)
Land ingen har sett (2016)
Liv andre har levd (2017)

Серия „Дай ми горящите сърца“ (Gi meg de brennende hjerter)

Melding frå Petrograd (1974)
Fjerne Berlin (1980)

Пиеси

Kvinnene langs fjorden (1973)
Tusen fjordar, tusen fjell og Musikken gjennom Gleng (1977)
Der storbåra bryt (1979)
God natt Europa (1982)
Lenins madame (1983)
Meisteren og Mirjam (1995)
Audun Hestakorn (2002)

Поезия

Som grønne musikantar (1969)
Landet av honning og aske (1970)
Du er blitt glad i dette landet (1982)

Документалистика

Roerne i Christiania (2003)

Серия „Бьорнстерне Бьорнсон“

Faderen. Peder Bjørnson forsvarer seg – eit mannsportrett frå det 19. hundreåret – biografi om Bjørnstjerne Bjørnsons (2007)
Villskapens år – 1832 – 1875 (2009)
Vennskap i storm – 1875 – 1889 (2010)
Syng mig hjæm – 1890 – 1899 (2011)
Det evige forår – 1899 – 1910 (2013)

Източници

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
Информация в „Простори“ Архив на оригинала от 2020-11-28 в Wayback Machine.

Външни препратки

Официален сайт на Едвард Хуем (архив)
Едвард Хуем в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edvard Hoem в Уикипедия на норвежки (bokmål). Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.