Едуар Рош
| Едуар Рош Édouard Roche | |
 | |
| Роден |
17 октомври 1820 г.
|
|---|---|
| Починал |
Монпелие, Франция |
| Учил в | Университет на Монпелие |
| Научна дейност | |
| Област | математика, астрономия, метеорология |
| Работил в | Университет на Монпелие |
| Известен с | Граница на Рош Повърхност на Рош |
| Едуар Рош в Общомедия | |
Едуар Албер Рош (на френски: Édouard Albert Roche) е френски астроном и математик, който е най-известен с работата си в областта на небесната механика. Автор е и на трудове по метеорология.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рош е роден в Монпелие. Учи в университета Монпелие, откъдето през 1844 г. получава докторска степен. По-късно става професор пак там, работейки във факултета по науки от 1849 г.[1] Рош провежда математическо изследване върху небуларната хипотеза на Лаплас и представя резултатите си в поредица от трудове пред Академията на Монпелие от назначаването си в университета до 1877 г. Най-важните му проучвания касаят кометите (1860 г.) и самата небуларна хипотеза (1873 г.). От 1873 г. е член-кореспондент на Френската академия на науките. Изследванията на Рош засягат влиянието на силните гравитационни полета върху многобройните малки частици. Всички трудове на Рош са написани на Френски език.
Рош става особено известен с теорията си, че пръстените на Сатурн са образувани, когато голям спътник се приближава достатъчно до Сатурн, че да бъде разкъсан от гравитационните сили на планетата. Той описва метод за изчисляване на разстоянието, при което обект, поддържан само от гравитацията, би се разпаднал вследствие приливните сили. Това разстояние по-късно е наречено граница на Рош.
Други негови известни трудове касаят орбиталната механика. Сферата на Рош (също сфера на Хил) описва границите, при които даден обект в орбита около други два обекта би бил присвоен от единия или другия, докато повърхността на Рош прави приближение на гравитационната сфера на даден астрономически обект в присъствието на смущения от друго по-масивно тяло, около което се върти в орбита.
Едуар Рош умира на 18 април 1883 г. от пневмония.[2] От 1970 г. неговото име носи кратер на обратната страна на Луната.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Brush, Stephen G. A History of Modern Planetary Physics: Nebulous Earth. Т. 1. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0521441714. с. 96.
- ↑ Zdenek Kopal. The Roche Problem: And Its Significance for Double-Star Astronomy. 1. Kluwer Academic Publishers, 1989. ISBN 9789400922914. с. 2.
- ↑ Oblong Roche V // 6 декември 2011. Посетен на 20 септември 2019.
|
