Повърхност на Рош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Триизмерно представяне на повърхността на Рош. Долното изображение е сечение на повърхността на Рош с равнина, минаваща през центровете на двете звезди. По-голямата звезда има по-голяма повърхност на Рош, а по-малката е на звезда с двойно по-малка маса. Двете повърхности се пресичат в първата точка на Лагранж, L1

Повърхността на Рош е специална повърхност, ограждаща всяка от звездите в една двойна звездна система, в която веществото е гравитационно свързано със съответната звезда. Повърхността е кръстена в чест на френския астроном Едуар Рош.

Повърхността на Рош има капковидна форма, с връх (апекс), насочен към другата звезда (върхът на „капката“ съвпада с първата точка на Лагранж, наричана още L1). Ако звезда в краен еволюционен стадий се раздуе, ставайки по-голяма от своята повърхност на Рош, веществото извън нея попада в повърхността на Рош на другата звезда през точката на Лагранж..[1]

Повърхността на Рош не бива да се бърка с границата на Рош, която представлява разстоянието от едно тяло, под което друго тяло бива разкъсвано от приливните сили на първото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paczynski, B. Evolutionary Processes in Close Binary Systems // Annual Review of Astronomy and Astrophysics 9. 1971. DOI:10.1146/annurev.aa.09.090171.001151. с. 183 – 208.