Повърхност на Рош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Триизмерно представяне на повърхността на Рош. Долното изображение е сечение на повърхността на Рош с равнина, минаваща през центровете на двете звезди. По-голямата звезда има по-голяма повърхност на Рош, а по-малката е на звезда с двойно по-малка маса. Двете повърхности се пресичат в първата точка на Лагранж, L1

Повърхността на Рош е специална повърхност, ограждаща всяка от звездите в тясна двойна система, в която веществото е гравитационно свързано със звездата. Ако звезда в краен еволюционен стадий се раздуе, ставайки по-голяма от своята повърхност на Рош, веществото извън тази повърхност пада на другата звезда или остава в междузвездното пространство.

Повърхността на Рош има капковидна форма, с апекс, насочен към другата звезда (апексът, или върхът на „капката“, съвпада с първата точка на Лагранж, наричана още L1).

Повърхността на Рош не бива да се бърка с границата на Рош, която представлява разстоянието от едно тяло, под което друго тяло бива разкъсвано от приливните сили на първото.