Едуар Дрюмон
Облик
Едуар Дрюмон Édouard Drumont | |
френски журналист и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 5 февруари 1917 г.
|
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Религия | Католическа църква |
Подпис | |
Едуар Дрюмон в Общомедия |
Едуар Адолф Дрюмон (на френски: Édouard Drumont) е френски политически деец и публицист. Католик и антисемит, автор на „Еврейска Франция“, есе по съвременна история от 1886 г. Издател на националистическия и антисемитски вестник „Либр парол“ (Свободно слово). Настроен срещу оневиняването на Алфред Драйфус в „процеса на века“ във Франция.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Mon vieux Paris, 1878
- Les Fêtes nationales à Paris, 1878
- Le Dernier des Trémolin, 1879
- Papiers inédits du Duc de Saint-Simon, 1880
- La mort de Louis XIV, 1880
- La France juive, 1886, réédition 1986 aux Éditions du Trident.
- La France Juive devant l'opinion, 1886
- La Fin d'un monde, 1889
- La Dernière Bataille, 1890
- Le Testament d'un antisémite, 1891
- Le Secret de Fourmies, 1892
- De l'or, de la boue, du sang, 1896
- Mon vieux Paris Deuxième Série, 1897
- La tyrannie maçonnique, 1899
- Les juifs contre la France, 1899
- Les Tréteaux du succès, figures de bronze ou statues de neige, 1900
- Les Tréteaux du succès, Les héros et les pitres, 1900
- Le peuple juif, 1900
- Vieux portraits, vieux cadres, 1903
- Sur le chemin de la vie (souvenirs) 1914
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 385, б.пр. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|