Едуар Дрюмон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуар Дрюмон
Édouard Drumont
френски журналист и политик

Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Религия Римокатолическа църква
Подпис Signature of Édouard Drumont.jpg
Едуар Дрюмон в Общомедия

Едуар Адолф Дрюмон (на френски: Édouard Drumont) е френски политически деец и публицист. Католик и антисемит, автор на "Еврейска Франция", есе по съвременна история от 1886 г. Издател на националистическия и антисемитски вестник "Либр парол" (Свободно слово). Настроен срещу оневиняването на Алфред Драйфус в "процеса на века" във Франция.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mon vieux Paris, 1878
  • Les Fêtes nationales à Paris, 1878
  • Le Dernier des Trémolin, 1879
  • Papiers inédits du Duc de Saint-Simon, 1880
  • La mort de Louis XIV, 1880
  • La France juive, 1886, réédition 1986 aux Éditions du Trident.
  • La France Juive devant l'opinion, 1886
  • La Fin d'un monde, 1889
  • La Dernière Bataille, 1890
  • Le Testament d'un antisémite, 1891
  • Le Secret de Fourmies, 1892
  • De l'or, de la boue, du sang, 1896
  • Mon vieux Paris Deuxième Série, 1897
  • La tyrannie maçonnique, 1899
  • Les juifs contre la France, 1899
  • Les Tréteaux du succès, figures de bronze ou statues de neige, 1900
  • Les Tréteaux du succès, Les héros et les pitres, 1900
  • Le peuple juif, 1900
  • Vieux portraits, vieux cadres, 1903
  • Sur le chemin de la vie (souvenirs) 1914

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 385, б.пр.. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.