Направо към съдържанието

Ейнджъл, детето на цветята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ейнджъл – детето на цветята
花の子ルンルン
Жанрмагическо момиче
TV аниме
РежисьорХироши Шидара
СтудиоТоей Анимейшън
Телевизионна
мрежа
ТВ Асахи
Излъчване9 февруари 1979 г. 8 февруари 1980 г.
Епизоди50
Филм : Лунлун, детето на цветята: Здравей, страна на вишневите цветове (花の子ルンルン こんにちわ桜の国)
РежисьорХироши Шидара
СтудиоТоей Анимейшън
Излъчване15 март 1980 г.
Продължителност15 минути

„Ейнджъл – детето на цветята“[1] (оригинално заглавие на японски: 花の子ルンルン, транскрипция на латиница: Hana no ko Runrun, в превод „Лунлун, детето на цветята“) е аниме сериал, създаден от студио „Тоей Анимейшън“. Той е с продължителност от 50 епизода и е излъчен по ТВ Асахи между февруари 1979 г. и февруари 1980 г. В него е представена историята на Ейнджъл, наглед обикновена тийнеджърка, която един ден е посетена от същества, дошли от магически свят със задачата да открият вълшебното Седемцветно цвете. Тя приема молбата им да ги придружи и така започва тяхното изпълнено с приключения странстване из Европа, по време на което те ще помагат на хората и ще преодоляват различни трудности по пътя към целта си. Допълнителна история, показваща посещението на главната героиня в Япония,[2] е излъчена под формата на късометражен филм по японските кина през март 1980 г. със заглавие „Лунлун, детето на цветята: Здравей, страна на вишневите цветове“ (оригинално заглавие на японски: 花の子ルンルン こんにちわ桜の国, транскрипция на латиница: Hana no ko Runrun Konnichiwa sakura no kuni).

Много отдавна феите на цветята живеели на Земята в хармония с човечеството. С течение на времето обаче хората започнали да стават все по-алчни и жестоки и поради това повечето феи се преселили в друг свят, който нарекли „Планетата на цветята“. Само неколцина от тях останали на Земята, сключвайки бракове с обикновени земни жители и предавайки потеклото си на следващите поколения.

Понастоящем кралят на Планетата на цветята наближава края на живота си, но наследникът му не може да го замени, докато не притежава Седемцветното цвете. То е символът на кралската власт, което разцъфва само когато новият владетел е готов да заеме престола. За да бъде решен този проблем, кралството изпраща на Земята двама пратеници, приели формата на говорещите куче и котка Нева и Кати (в оригиналната версия Нуво и Като). Задачата им е да потърсят потомък на феите, който, според легендата, единствен може да намери вълшебното цвете. Най-накрая те го откриват в южна Франция в лицето на петнадесетгодишната Ейнджъл (в оригиналната версия Лунлун Фльор), живееща след смъртта на родителите си при баба си и дядо си, които притежават цветарски магазин. След като ѝ обясняват каква е мисията им, Нева и Кати я молят да се присъедини към тях и тя приема. Тогава те ѝ дават магическа брошка, подарък от краля на Планетата на цветята. Благодарение на нейната сила Ейнджъл може да се сдобива за определен период от време с нов костюм и умения, подходящи за извършването на дадена задача, например планинско катерене. За това се изисква само тя да насочи огледалцето на брошката към някое цвете и то да се отрази в него.

Докато пътуват из Европа в търсене на Седемцветното цвете, Ейнджъл и приятелите ѝ се запознават с най-различни хора и им помагат. По петите им обаче непрекъснато се движат двама некадърни злодеи – себичната фея Тогениша и нейния слуга Борис (в оригиналната версия Ябоки).[Б 1] Тяхното желание е да властват над Планетата на цветята и за тази цел дебнат тримата главни герои, планирайки да им откраднат вълшебното цвете, веднага щом те го открият. По тази причина всеки път, когато Ейнджъл и приятелите ѝ се опитват да окажат помощ на някого, техните преследвачи правят всичко възможно да ги накарат да поемат отново на път, за да изпълнят по-бързо мисията си. Усилията им обаче постоянно се провалят.

В същото време главните герои често получават подкрепа от Серж, тайнствен млад фотограф. След всеки случай, изискващ намесата на Ейнджъл, той дава на хората, на които тя е помогнала, пакетчета, съдържащи семена от дадено цвете, за да им напомнят чрез езика на цветята за символичния урок, който са научили.[3][4][5]

Номер на епизода Дата на излъчване Заглавие Цвете на епизода и неговото значение на езика на цветята
1 9 февруари 1979 г. „Тайнствените посетители“ Червена върбинка – солидарност
2 16 февруари 1979 г. „Пролетната буря призовава мечтата“ Магарешки трън – независимост
3 23 февруари 1979 г. „Седемцветното цвете, цъфтящо в стария замък“ Орлови нокти – любовна връзка
4 2 март 1979 г. „Кака е кралицата на розите“ Роза – незабелязана красота
5 9 март 1979 г. „Градът без цветя“ Момина сълза – щастието се завръща
6 16 март 1979 г. „Бабата от лозето“ Мак – утеха
7 23 март 1979 г. „Цъфтящото в Пиренеите цвете“ Годеция – тиха радост
8 30 март 1979 г. „Мечтата на малкия Колумб“ Ружа – голяма воля
9 6 април 1979 г. „Залезът на остров Майорка“ Лупина – жадуващо сърце
10 20 април 1979 г. „Кутийката на любовта от Мадрид“ Циклама – изпитвам съмнение
11 27 април 1979 г. „Приятелят – матадор“ Незабравка – истинско приятелство
12 4 май 1979 г. „Молбата на момичето от Андалусия“ Люляк – приятелство
13 18 май 1979 г. „Превозващият омраза товарен кораб“ Олеандър – опасност
14 25 май 1979 г. „Експресен влак „Носталгия“ Астра – мисля за човек, който е далече
15 1 юни 1979 г. „Героинята от града на цветята“ Бяла хризантема – вярност
16 8 юни 1979 г. „Пепеляшка с дървени обувки“ Нарцис – суета
17 15 юни 1979 г. „Крадецът на цветя от вятърната мелница“ Японска иглика – алчност
18 22 юни 1979 г. „Непостоянна любов“ Едролистна хортензия – непостоянство
19 29 юни 1979 г. „Случайна среща на река Рейн“ Жълто мушкато – случайна среща
20 6 юли 1979 г. „Старият замък на хълма“ Гербер – тайнственост
21 13 юли 1979 г. „Непослушното момче от Бремен“ Кореопсис (жълтичка) – вечна радост
22 20 юли 1979 г. „Нежната майка от картината“ Горски слез – майчина обич
23 27 юли 1979 г. „Принцът на белия кон от мечтите“ Карамфил – смелост
24 3 август 1979 г. „Чудният цветен ключ“ Космос – момичешка искреност
25 10 август 1979 г. „Момчето с ножа от брега на езерото“ Напръстник – неискреност
26 17 август 1979 г. „Покритите с кал сълзи на любовта“ Азалия – радостта да знаеш, че си обичан
27 24 август 1979 г. „Учителката не я бива в обучаването“ Амарилис – силно славолюбие
28 7 септември 1979 г. „Откраднатото писмо“ Ирис (перуника) – добри новини
29 14 септември 1979 г. „В момента дирижабълът е в полет“ Азиатска леска – сдобряване
30 21 септември 1979 г. „Среднощна въртележка“ Цинерария – да бъдеш радостен винаги
31 28 септември 1979 г. „Съкровището на викингите“ Повет – красиво сърце
32 5 октомври 1979 г. „Хванатото в капан мече“ Шибой – любовна връзка
33 12 октомври 1979 г. „Приятелката от детството от страната на белите нощи“ Лютиче – невинност
34 19 октомври 1979 г. „Братята от Лапландия“ Обикновен вечерник – съперничество
35 26 октомври 1979 г. „Водещият до опасности медальон“ Агератум – доверие
36 2 ноември 1979 г. „Повторна среща при аварийно кацане“ Санвиталия – искрена радост
37 9 ноември 1979 г. „Имението на ексцентричния професор“ Кактус – страст
38 16 ноември 1979 г. „Намереното кученце“ Камбанка – благодарност
39 23 ноември 1979 г. „Еднопосочен билет до Мароко“ Розов катарантус – радостни спомени
40 30 ноември 1979 г. „Фантастичният изстрел“ Азиатски живовляк – следи от стъпки на бял човек
41 7 декември 1979 г. „Пръстенът на египетската кралица“ Петуния – когато съм с теб, сърцето ми се успокоява
42 14 декември 1979 г. „Беглецът от Сицилия“ Хелиотроп – отдаденост
43 21 декември 1979 г. „Опасно съкровище“ Бяла анемона – искреност
44 28 декември 1979 г. „Танцуващата във вихъра на цветния прашец едничка снимка“ Калифорнийски мак (ешолция) – моля те, изпълни желанието ми
45 4 януари 1980 г. „Клетвата пред фонтана Треви“ Пълзяща детелина – обещание
46 11 януари 1980 г. „Върни се, Флоренция на любовта“ Виолетова салвия – добро семейство
47 18 януари 1980 г. „Откраднатият цветен ключ“ Платикодон (китайска камбанка) – вечна любов
48 25 януари 1980 г. „Копнеещият мъж от Сан Ремо“ Азиатско лютиче – привлекателен богаташ
49 1 февруари 1980 г. „Призоваващото дъгата седемцветно цвете“ Седемцветното цвете – любов и искреност
50 8 февруари 1980 г. „Щастие, изпълнено с цветя“ Топчеста гомфрена – постоянна любов завинаги
Филм 15 март 1980 г. „Здравей, страна на вишневите цветове“ Гладиола – предупреждение
  1. В някои от епизодите в българския дублаж името на феята е Тоби, а това на помощника ѝ – Джак.

Сериалът дебютира на екран на 9 февруари 1979 г. и се излъчва до 8 февруари 1980 г. Той е режисиран от Хироши Шидара по оригиналната идея на Широ Джинбо. Сценаристи са Хирохиса Сода, Нобору Широяма, Томоко Конпару, Тойохиро Андо и Йошики Йошида, а музиката е на Хироши Цуцуи. Началната тема, озаглавена просто „Hana no ko Runrun“ се изпълнява от Мицуко Хорие и групата „Дъ Чърпс“ (The Chirps), съставена от Марико, Юрико и Ерико Такеучи. Финалната тема носи името „Onna no kotte“ и се изпълнява от Асей Кобаяши и Юко Иномата. И двете песни са композирани от Асей Кобаяши, с аранжимент от Нодзоми Аоки и текст на Кадзуя Сенке.[6]

Анимето се радва на значителна известност както в Япония, така и в много страни в Европа и Латинска Америка. В проведено през 2005 г. от ТВ Асахи допитване до зрители за стоте най-популярни анимационни сериали, „Ейнджъл – детето на цветята“ се класира на 85-о място.[7]

През август 2023 г. китайската компания „Тенсент видео“ съобщава, че ще прави продължение на сериала съвместно с шанхайския отдел на „Тоей Анимейшън“.[8]

„Ейнджъл, детето на цветята“ е излъчено за пръв път в България през 1997 – 1998 г. по БНТ и през пролетта на 1999 г. по телевизия „Евроком“. По-нататък е излъчвано неколкократно и по телевизия ДКТЕ.

  1. Ейнджъл - детето на цветята Сериалът в програмата на телевизия „Евроком“ от април 1999 г.
  2. #254 : Hana no Ko Lunlun: Konnichiwa Sakura no Sono classicanimemuseum.wordpress.com, 19 юни 2024
  3. Hana no Ko Lunlun anime-planet.com
  4. #253 : Hana no Ko Lunlun classicanimemuseum.wordpress.com, 13 юни 2024
  5. Hana no Ko Lunlun oldschoolanimeworld.com
  6. Hana no Ko Lunlun
  7. TV Asahi Top 100 Anime ANN, 23 септември 2005
  8. Hana no Ko Lunlun Anime Remade for China ANN, 9 август 2023