Ейрик II

Ейрик II
Eiríkr II prestahatari Magnússon
	Ейрик II Eiríkr II prestahatari Magnússon
крал на Норвегия
Роден	4 октомври 1268 г. Норвегия
Починал	15 юли 1299 г. (30 г.) Берген, Дания-Норвегия
Погребан	Норвегия
Религия	християнство
Управление
Период	1280 – 1299
Предшественик	Магнус VI
Наследник	Хокон V
Герб
Семейство
Баща	Магнус VI
Майка	Ингеборг Ериксдатер
Братя/сестри	Хокон V
Деца	Маргарет Норвежка; Ингеборг Ейриксдотир
	Ейрик II в Общомедия

Ейрик II Магнусон (на старонорвежки: Eiríkr Magnússon; на норвежки: Eirik Magnusson), с прозвище Prestehater („Гонител на попове“), наречен така заради конфликтите му с църквата, е крал на Норвегия от 1280 до 1299 г.

Биография

Бюст на Ейрик II Магнусон от катедралата в Ставангер, датиран 1280 г.

Ейрик е син на крал Магнус VI Лагабьоте и на Ингеборг Ериксдатер Датска, дъщеря за датския крал Ерик IV.

През 1273 г., само на 5-годишна възраст, баща му му дава титлата „крал“, тъй като възнамерявал да управляват заедно и впоследствие да му предаде цялата власт. Тези планове не могли да се осъществят, тъй като през 1280 г. баща му умира преди Ейрик да навърши пълнолетие и да бъде в състояние да изпълнява кралските си правомощия. Регентството поема съвет от барони, в който по всяка вероятност влизала и майка му, кралица Ингеборг. Този съвет управлява от негово име до 1282 г., но вероятно продължава да упражнява влияние върху младия крал и по-късно.

През 1281 г. Ейрик Магнусон се жени за Маргарет Шотландска, дъщерята на шотландския крал Александър III. Тя умира две години по-късно при раждането на тяхната дъщеря Маргарет Норвежката.

Вторият брак на Ейрик е с Изабел Брус, племенница на шотландския крал Робърт I. От този брак се ражда дъщеря – Ингеборг Ейриксдотир, която се омъжва за шведския принц Валдемар Магнусон.

Понеже Ейрик нямал мъжки наследници, след смъртта му през 1299 г. го наследява брат му Хокон V Магнусон.