Ейрик II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейрик II Магнусон
крал на Норвегия
Eirik Magnusson (Stavanger cathedral).jpg
бюст на Ейрик II Магнусон от катедралата в Ставангер, датиран 1280 г.
Информация
Управление 1280- 1299
Роден
Починал
15 юли 1299 г. (30 г.)
Предшественик Магнус VI Лагабьоте
Наследник Хокон V Магнусон
Семейство
Потомци Маргарет Норвежката дева, Ингеборг Ейриксдотир
Баща Магнус VI Лагабьоте
Майка Ингеборг Ериксдатер Датска
Ейрик II Магнусон в Общомедия

Ейрик II Магнусон (на старонорвежки: Eiríkr Magnússon, на норвежки: Eirik Magnusson) с прозвище Prestehater (Гонител на попове), наречен така заради конфликтите му с църквата, е крал на Норвегия от 1280 до 1299 г. Ейрик е син на крал Магнус VI Лагабьоте и на Ингеборг Ериксдатер Датска, дъщеря за датския крал Ерик IV. През 1273 г., само на 5-годишна възраст, баща му му дава титлата „крал“, тъй като възнамерявал да управляват заедно и впоследствие да му предаде цялата власт. Тези планове не могли да се осъществят, тъй като през 1280 г. баща му починал преди Ейрик да навърши пълнолетие и да бъде в състояние да изпълнява кралските си правомощия. Регентството поел съвет от барони, в който по всяка вероятност влизала и майка му, кралица Ингеборг, и този съвет управлявал от негово име до 1282 г., но вероятно продължил да упражнява влияние върху младия крал и по-късно.

През 1281 г. Ейрик Магнусон се оженил за Маргарет Шотландска, дъщерята на шотландския крал Александър III. Тя починала две години по-късно при раждането на тяхната дъщеря Маргарет Норвежката дева.

Вторият брак на Ейрик е с Изабел Брус, племенница на шотландския крал Робърт I. От този брак се ражда дъщеря - Ингеборг Ейриксдотир, която се омъжва за шведския принц Валдемар Магнусон.

Понеже Ейрик нямал мъжки наследници, след смъртта му през 1299 г. го наследил брат му Хокон V Магнусон.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Магнус VI Лагабьоте
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1280 – 1299)
Хокон V Магнусон