Експеримент с кукла Бобо
Експериментът с куклата Бобо е извършен от Алберт Бандура през 1961 и изучава моделите на поведение, свързани с агресията. Допълнителни изследвания от този тип са направени от Бандура през 1963 и 1965. Куклата Бобо е надуваема играчка, която по размер е приблизително равна на дете преди пубертета.
Този експеримент е важен в психологията, защото е прецедент, който дава искра на много изследвания за ефектите относно насилието при децата.
Метод
[редактиране | редактиране на кода]Субектите, които са изследвани в този експеримент, включват 36 момчета и 36 момичета от детската градина към Станфордския университет във възрастта между 3 и 6 години (със средна възраст 4 години и 4 месеца). Контролната група е съставена от 24 деца. Първата експериментална група обхваща 24 деца, изложени на агресивен модел на поведение. Втората експериментална група се състои от 24 деца и е изложена на неагресивен модел на поведение. Първата и втората експериментални групи са разделени отново според пола им. Накрая са разделени на групи, изложени на същия полов модел и на противоположния полов модел. В този тест има общо 8 експериментални групи и една контролна група. За да се избегне изкривяване на резултатите чрез включване на деца, които вече са предразположени към по-голяма агресивност, експериментаторът и учителят (и двамата познават децата добре) класират всяко дете, като се основават на физическата агресия, вербалната агресия и обектната агресия, предшестваща експеримента. Това позволява на Бандура да групира децата, като се основава на средното ниво на агресия.
Първата част на експеримента включва вкарваненето на детето и възрастния в стаята за игра. В стаята за игра детето сяда в единия ъгъл, пълен с неща, предизвикващи активност, като картофени щампи и стикери, а възрастният стои в другия ъгъл, съдържащ нескопосано поставена играчка, дървен чук и надуваемата кукла Бобо (която е около 5 фута висока или около 1,50 метра). Преди да напусне стаята експериментаторът обяснява, че с тези играчки само възрастният може да играе.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Бандура открива, че децата, изложени на агресивен модел, е по-вероятно да действат физически агресивно, отколкото тези, които не са изложени на агресивен модел. За тези деца, изложени на агресивен модел, броят на подражаващите на физическата агресия, проявена от момчета, е 38.2, а от момичета – 12.7. Същият модел се появява и при имитирането на вербална агресия на децата, изложени на агресивен модел, в сравнение с тези, които са изложени на неагресивен модел. Съответно стойностите за вербалната агресия са 17 за момчетата и 15.7 за момичетата. И физическата, и вербалната агресия са редки, ако някога, на децата е показан неагресивен модел или липса на какъвто и да е модел.
