Електромот

Електромотът е първото в света електрическо превозно средство, получаващо захранването си от контактна мрежа, предшественик на съвременния тролейбус. Негов изобретател е Вернер фон Сименс, който го представя пред публика за пръв път в берлинското предградие Халензе на 29 април 1882 година.

Електромотът се движел по линия с дължина 540 m, като маршрутът започвал от железопътната гара в Халензе и минавал през „Пета улица“ (дн. Йоахим Фридрих), „Тринадесета улица“ (Йохан Георг) и „Курфюрстендам“.

Сам по себе си той бил трансформирана ландо карета, която отговаря по всички основни технически критерии на съвременния тролейбус. Двете му задни колела били независимо задвижвани от два електромотора с мощност от 2,2 kW чрез верижна предавка. Захранването им с постоянно напрежение от 550 V се осъществявало посредством гъвкав кабел и малка четириосна каретка с осем колела, движеща се по два опънати във въздуха контактни проводника.

Излиза от експлоатация на 13 юни същата година, или месец и половина след първото си пътуване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Доклад-анализ относно възможности за ефективно увеличение на участието на тролейбусния транспорт във вътрешноградските пътнически превози в България. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посетен на 19 април 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((en)) ((de)) Siemens History. Сименс АГ. Посетен на 19 април 2014.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Electromote в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.