Елза Мартинели
| Елза Мартинели Elsa Martinelli | |
| италианска актриса и фотомодел | |
 1964 г. | |
| Родена | Елза Тиа
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  Италия |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1953-2005 |
| Семейство | |
| Съпруг | Граф Франко Манчинели от Сан Вито (1957–1960; 1 дете) Вили Рицо (1968–2013) |
| Деца | Кристиана Манчинели (р. 1958) |
| Уебсайт | |
| Елза Мартинели в Общомедия | |
Елза Мартинели (на италиански: Elsa Martinelli) е италианска актриса и фотомодел. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елза е едно от деветте деца в бедно семейство, на 12 години е трябвало да започне работа. Още в тийнейджърските си години Мартинели започва професионалната си кариера като моден модел. Но истинското ѝ влизане в света на модата се състои през 1953 г., когато младият дизайнер Роберто Капучи се запознава с нея. По това време тя работи като сервитьорка и той я кани да участва в шоуто за първата му колекция. Скоро след това Елза работи като топ модел в Париж и в агенцията за модели „Ford Models“ в Ню Йорк. Снимките ѝ се появяват на кориците на списания „Life“ и „Vogue“.
През 1954 г. Кърк Дъглас забелязва снимка на Мартинели на корицата на списание и я кани да играе ролята на индийска жена. Дъглас иска Мартинели да изиграе главната женска роля във филма „Спартак“, но поради бременността на актрисата трябва да се откаже от снимките и да прекрати договора с продуцентската компания. През 1956 г. Мартинели е удостоена със „Сребърна мечка“ на 6-ия Международен филмов фестивал в Берлин за най-добра женска роля в комедията на Марио Моничели „Донатела“. Известният режисьор Виторио Де Сика нарича Мартинели най-стилната жена на света и казва, че „тя изглежда като създадена от художник“.
През юни 1957 г. Елза Мартинели се омъжва за граф Франко Манчинели. Тяхната дъщеря, Кристина Манчинели е родена през 1958 г., също участва във филми.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1955 | Индианският боец | The Indian Fighter | Онати | Андре Де Тот |
| 1959 | Лодкари по Волга | I battellieri del Volga | Маша | Виктор Турянски |
| 1959 | Бурна нощ | La notte brava | Анна | Мауро Болонини |
| 1962 | Процесът | The Trial | Хилда | Орсън Уелс |
| 1967 | Седем пъти жена (Едит/Супер Симоне) | Sette Volte Donna (Super Simone) | Красавицата | Виторио Де Сика |
| 1968 | Манон 70 | Manon 70 | Ани | Жан Аурел |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
