Елизабет Шарлота от Пфалц (1597 – 1660)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Шарлота (дясно на трона) при женитбата на нейния син

Елизабет Шарлота от Пфалц (на немски: Elisabeth Charlotte von der Pfalz, * 19 ноември 1597 в Ноймаркт, † 26 април 1660 в Крос на Одер) от фамилията Вителсбахи (линия Пфалц-Зимерн) е принцеса от Пфалц и чрез женитба курфюрстиня и маркграфиня на Бранденбург и херцогиня на Прусия (1619–1640). Майка е на по-късния велик курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург.

Тя е дъщеря на курфюрст Фридрих IV фон Пфалц (1574–1610) и принцеса Луиза Юлиана (1576–1644), дъщеря на принц Вилхелм I от Орания-Насау.

Елизабет Шарлота се омъжва на 24 юли 1616 г. в Хайделберг за Георг Вилхелм фон Бранденбург (1595–1640) от фамилията Хоенцолерн, който става 1619 г. курфюрст и маркграф на Бранденбург и херцог на Прусия. През август 1638 г. Георг Вилхелм с целия си двор се мести в Кьонигсберг в неразрушеното херцогство Прусия и от 1640 г. е на легло. Двамата имат децата:

∞ 1645 херцог Якоб Кетлер от Курланд (1610–1681)
∞ 1649 ландграф Вилхелм VI фон Хесен-Касел (1629–1663)
  • Йохан Сигизмунд (*/† 1624)

Последните си години като вдовица тя прекарва в резиденцията си в Кросен на Одер, където умира на 26 април (16 април по стар стил) 1660 г. Днес гробът ѝ се намира в гробницата на Хоенцолерните в Берлинската катедрала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]