Елой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Елой“
Създадена Хановер, Германия
Стил прогресив рок, психеделичен рок
Активни години 1969 – 1984
1988 – наши дни
Свързани изпълнители „Рамзес“
Влияния Пинк Флойд
Уебсайт Официален уебсайт
Членове Франк Борнеман

„Елой“ (на немски: Eloy) е прогресив рок група от Германия.

Името на групата е повлияно от научно-фантастичния роман „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс, където Елои е името на популация на хората в по-далечното бъдеще.

История[редактиране | редактиране на кода]

Групата е създадена от китариста Франк Борнеман, който е единственият ѝ постоянен член от самото ѝ създаване. Първоначалният състав на екипа: Манфред Вижорке (вокал, клавишни), Хелмут Драхт (барабани), Ерих Шривер (китара, бас, вокали) и Волфганг Стокър (бас).

През 1970 г. е издаден първият сингъл на групата. През 1971 г. Елой излиза с едноименен дебютен албум, характеризиращ се с психеделични звуци и социални текстове. Почти веднага след представянето групата напусна Ерих Шрайвър, който е автор на всички песни със социални теми. На мястото на Шрайвър идва Фриц Рандов. Следва плочата „Inside“ – коренно различна от предишния албум, а групата се преориентира към изцяло нов стил – прогресив рок. Следващите два албума – „Floating“ и „Power and the Passion“ – донасят на групата широка популярност в Германия и Европа. През 1975 г. в групата настъпва сериозна криза: част от музикантите искат да се промени звука на стила на спейс рок, а други искат да се запази всичко както си е. Групата временно се разпада.

През 1976 г. Борнеман решава да възкреси Елой. Поканени са нови музиканти: Клаус-Петер Матсиол (бас, вокали), Детлев Шмидтхен (клавишни, вокал) и Йорген Розентал (барабани, вокали). Новият състав създава албуми, които се превръщат в класика: „Dawn“ и „Ocean“. Няколко години по-късно Шмидхен и Розентал напускат Елой, за да отдадат на солова кариера, а на тяхно място идват Ханс Фолберт и Джим Макгилвъри. Появява се и китаристът Ханс Аркона. През 1980 г. групата издава нов албум – „Colours“, който се отличава с малко по-тежкия си саунд. Следващите албуми развиват научно-фантастични теми. За тях е характерно господството на клавира в аранжиментите. След излизането на албума „Metromania“ и няколко прощални концерта, сред които е и концертът в известния лондонски клуб „Marquee“ (там като зрители присъстват и членовете на групата „Marillion“), проектът се разпада поради музикални различия.

През 1988 г. Борнеман отново реанимира Елой, но този път кани само един музикант: Михаел Герлах. Заедно те издават два албума: „Ra“ напомнящ на звука на „Colours“, а четири години по-късно – „Destination“. През 1993 – 1994 г. Борнеман и Герлах с подкрепата на бивши членове на Елой презаписват класическите за групата композиции за сборния албум „Chronicles“. През 1994 г. групата издава нов студиен албум – „The Tides Return Forever“. През 1998 г. към групата се присъединява барабанистът Бодо Шопф, и в същата година се появява албумът „Ocean 2“, получил положителни оценки от страна на публиката. Саундът му напомня на онзи от разцвета на групата. През ноември 2009 г. групата се връща към публиката с нов студиен албум – „Visionary“. Албумът по звучене напомня работата на групата от периода на 80-90-те години на 20 век и получава сдържани, но като цяло позитивни оценки от феновете. Излиза и двойното DVD „The Legacy Box“, където за първи път е представена запазената видео колекция на групата. През 2011 г. групата възобновява концертите си.

Франк Борнеман започва работа по рок операта „The Vision, the Sword and the Pyre“ за Жана д'Арк и се готви да преиздаде ремиксирани и модифицирани версии на албумите „Rа“, „The Tides Return Forever“ и „Destination“.

Въпреки националната идентичност групата често не се отнася от критиците към краутрока, а като стил и звук на ранен етап и в разцвета на британците по-скоро към Pink Floyd, а не като германските краут рок групи.[1]

Въпреки популярността извън Германия, групата така и не придобива широка популярност в Съединените щати.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971 – Eloy
  • 1973 – Inside
  • 1974 – Floating
  • 1975 – Power and the Passion
  • 1976 – Dawn
  • 1977 – Ocean
  • 1978 – Live
  • 1979 – Silent Cries and Mighty Echoes
  • 1980 – Colours
  • 1981 – Planets
  • 1982 – Time to Turn
  • 1983 – Performance
  • 1984 – Metromania
  • 1985 – Codename Wildgeese
  • 1988 – Ra
  • 1991 – Rarities (73 – 84)
  • 1992 – Destination
  • 1993 – Chronicles 1
  • 1994 – Chronicles 2
  • 1994 – The Tides Return Forever
  • 1994 – Best of 72 – 75 (early years)
  • 1996 – Best of 76 – 79 (the prime)
  • 1997 – Eloy
  • 1998 – Ocean 2 – The Answer
  • 2003 – Timeless Passages
  • 2009 – Visionary

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]