Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург
| Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург | |
| принц на Сайн-Витгенщайн-Берлебург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 септември 1878 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Август Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург |
| Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Общомедия | |
Емил Карл Адоф фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Emil Karl Adolf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 21 април 1824, Дармщат; † 16 септември 1878, Егерн на Тегернзе) е принц на Сайн-Витгенщайн-Берлебург.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-големият син на принц Август Лудвиг фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1788 – 1874), генерал на Насау, политик и държавен министър, и съпругата му Франциска Алесина, наричана фон Швайтцер (1802 – 1878). Внук е на граф, от 4 септември 1792 г. 1. княз Кристиан Хайнрих фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1753 – 1800), и графиня Шарлота Фридерика Франциска фон Лайнинген-Вестербург (1759 – 1831).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 15 юни 1856 г. с румънската принцеса Пулхерия Николайевна Кантакузене-Паскану (* 9 февруари 1840; † 19 август 1865), дъщеря на княз Николае Кантакузене и принцеса Лучия Палади (1821 – 1860). Тя е внучка на Константин, владетел на Влахия (от септември 1848 и юни 1849) и принцеса Пулхерия Росети.[1] Тя умира на 25 години. Те имат една дъщеря:[2][3][4]
- Лучия фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 18 март 1859, Дармщат; † 24 септември 1903, Дрезден), омъжена на 22 април 1880 г. в Мюнхен за наследствения принц Виктор фон Шьонбург-Валденбург (* 1 май 1856, Ница; † 18 ноември 1888, Потсдам)
Втори брак: на 28 декември 1868 г. (морганатичен брак) във Франкфурт с Камила Стефанска (* 21 януари 1840, Варшава; † 8 септември 1902, Висбаден), която е направена на „фрайфрау фон Клайдорф“ от великия херцог на Хесен на 21 декември 1868 г. Децата им имат титлата „фрайхер (барони) фон Клайдорф“. Те имат децата:
- Лудвиг, фрайхер фон Клайдорф (* 1869; † 1918), женен за Ерна Кюлс (* 1878)
- Куца, фрайин фон Клайдорф
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959 262
- Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cantacuzino 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Sponheim 10, genealogy.euweb.cz
- ↑ Emil Prinz zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Emil Karl Adolf Prinz zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, ww-person.com