Емил Франки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Франки
Lucien-Joseph-Émile Francqui
белгийски изследовател

Роден
Починал
1 ноември 1935 г. (72 г.)
Националност Флаг на Белгия Белгия
Научна дейност
Област География
Емил Франки в Общомедия

Люсиен-Жозеф-Емил Франкѝ (на френски: Lucien-Joseph-Émile Francqui) е белгийски армейски офицер, изследовател на Африка, политик.

Ранни години (1863 – 1890)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юни 1863 година в Брюксел, Белгия. На 15-годишна възраст е изпратен във военно училище. През септември 1885 г. Франки, заедно с други млади офицери, е изпратен в Белгийско Конго от цар Леополд II и до 1890 извършва топографски заснемания на части от колонията.

Експедиционна дейност (1891 – 1893)[редактиране | редактиране на кода]

От 1891 до 1893 се провежда голяма „научна“ белгийска експедиция, която прониква в областта Катанга (Шаба) в Южно Конго. За ръководител на експедицията е назначен капитан Люсиен Биа, за негов заместник и топограф Емил Франки, а за геолог Жул Корне.

Експедицията изследва вододела между горните течения на реките Лубилаш и Ломами, горното течение на река Луалаба и езерно-блатния район Комолондо. След пристигането си в Бункея (10°30′ ю. ш. 27°00′ и. д. / 10.5° ю. ш. 27° и. д.) експедицията се разделя на два отряда: Жул Корне се заема с геоложкото изследване на медните находища в Катанга, а Биа и Франки предприемат голям кръгов маршрут, като изследват горното течение на река Луапула, южната част на езерото Бангвеулу, южната част на езерото Мверу и горното течение на река Луфира. Скоро след завръщането им в Бункея Биа умира на 4 август 1892 и Франки поема ръководството на експедицията. Заедно с Корне на обратния път изследва и картира река Луалаба от извора ѝ до устието на левия ѝ приток река Лубуди (9°10′ ю. ш. 25°35′ и. д. / 9.166667° ю. ш. 25.583333° и. д.) и на 3 февруари 1893 се завръщат в Леополдвил (Киншаса).

В резултат от проведената експедиция са изяснени основните орографски въпроси в междуречието между Луалаба и Луапула и са проведени ценни геоложки изследвания в района на Катанга, които поставят началото на промишленото добиване на мед.

Следващи години (1897 – 1935)[редактиране | редактиране на кода]

От 1897 до 1902 Франки е официален представител на белгийското правителство, който провежда преговори с упълномощени от императора китайски представители за проектирането и строежа на железопътни линии в Китай. Основен конкурент на белгийците в Китай са американците, представени от бъдещия си президент Хърбърт Хувър.

След края на Първата световна война Франки се отдава изцяло на обществено-политическа дейност. Участва в усъвършенстването и развитието на образователната и здравна система в Белгийско Конго. Лично той полага основния камък в изграждането на Институт по тропическа медицина в Брюксел, който през 1933 се премества в Антверпен. През 1932 основава фондация с цел насърчаване на фундаменталните научни изследвания в Белгия. Два пъти (1926 – 1927 и 1934 – 1935) е министър в правителството на Белгия.

Умира на 1 ноември 1935 година в Оверейсе на 72-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 397 – 398. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lucien Emile Francqui“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.