Емих IX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емих IX
граф на Лайнинген-Харденбург
Гробната плоча на граф Емих IX в Бад Дюркхайм
Лични данни
Роден
Починал
Погребан вгробна капела в Дюркхайм
Семейство
БащаЕмих VIII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
МайкаАнна фон Елтер
БракАгнес фон Епщайн-Мюнценберг
ПотомциАполония, Маргарета, Барбара, Анна, Георг, Емих X (IX) фон Лайнинген-Харденбург, Енгелхард фон Лайнинген, Лудвиг фон Лайнинген, Катарина Аполония фон Лайнинген-Харденбург, Филипа фон Лайнинген, Филип фон Лайнинген, Христоф фон Лайнинген, Ханс Хайнрих фон Лайнинген
Емих IX в Общомедия
Гробната капела при дворцовата църква Бад Дюркхайм, построена от граф Емих IX

Емих IX (VIII) фон Лайнинген-Харденбург (на немски: Emich IX von Leiningen-Hardenburg; Emich VIII; † 18 февруари 1535) е граф на Лайнинген-Харденбург.

Той е син на граф Емих VIII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург († 30 март 1495) и първата му съпруга Анна фон Елтер († сл. 1500), наследничка на Апремонт, дъщеря на Хуберт фон Елтер господар на Апремонт († 1479) и съпругата му Анна фон Даун. По-големите му сестри Беатрикс и Анна стават 1482 г. двете бенедиктинки в манастир Мариенберг към Боппард.

След смъртта на баща му той поема управлението през 1495 г. Малки части от графството Лайнинген-Даксбург-Харденбург след конфликти през 1501 г. отиват на по-малките му братя Хесо и Фридрих. Хесо († 1530) става господар на Апремонт и Фридрих († 1501) наследява Ормес.[1]

Емих IX въстава 1504 г. против курфюсрст Филип фон Пфалц и с ландграф Вилхелм II фон Хесен нанасят големи поражения в Курпфалц. След това той има конфликти и с абата на манастир Лимбург. През края на август 1504 г. той нарежда запалването на вече 500-годишния манастир.[2] От 1504 до 1508 г. граф Емих IX фон Лайнинген-Харденбург построява гробна капела до дворцовата църква Св. Йоханис в Дюркхайм.

Понеже помага на френския крал Луи XII, император Максимилиан I осъжда фамилята Лайнинген. Емих IX се скарва и с Луи XII. Графството е окупирано и Емих IX е изгонен от графството и империята. Той прави опит да получи швейцарско гражданство, което му се отказва. След дълги преговори през 1518 г. императорът му отменя наказанието и той може да се върне в родината.

През 1519 г. той разрешава на синовете си Емих X и Енгелхард съуправлението и се оттегля в Дагсбург в Лотарингия. Там напада през 1523 г. търговците от Мец и ги затваря в един замък. Император Карл V изисква да ги освободи. Той отказва и императорът отново го осъжда, освобождава се едва през 1525 г. след обиди и плащания.

Гробната плоча на съпругата му графиня Агнес род. фон Епщайн-Мюнценберг

Емих IX умира през 1535 г. и е погребан до съпругата си Агнес, род. фон Епщайн-Мюнценберг († 1533) в новата гробна капела в Дюркхайм.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Емих IX се жени ок. 1470 г. за графиня Агнес фон Епщайн-Мюнценберг († 28 юли 1533), дъщеря на граф Готфрид XII фон Епенщайн-Диц-Мюнценберг (ок. 1465 – 1522) и Валпурга фон Салм (1440 – 1493). Те имат децата:[3][4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Band 3, S. 189 – 217, Kaiserslautern, 1863
  • Michael Frey: Versuch einer geographisch-historisch-statistischen Beschreibung des königl. Bayer. Rheinkreises. Band 2 (Gerichts-Bezirk von Frankenthal), Speyer 1838, S. 484; (Digitalscan)
  • Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Pfarrkirche von Ormes, patrimoine-de-lorraine.blogspot.bg
  2. ↑ Karl Geib: Die Sagen und Geschichten des Rheinlandes, Mannheim, 1836, Seite 51; (Digitalscan)
  3. ↑ Emich IX, Graf von Leiningen, geneall.net
  4. ↑ Leiningen 3, genealogy.euweb.cz
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емих_IX&oldid=10452790“.