Емпириокритицизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Емпириокритицизъм („философия на критическия опит“) или махизъм е реакционно субективно-идеалистическо философско течение, възникнало през втората половина на XIX век в Германия и Австрия. Теорията на емпириокритицизма е създадена от Авенариус и Мах. Емпириокритицизмът е основан изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно - идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната реалност.

Емпириокритиците твърдят, че в основата на всички явления се намират „елементите на света“ или, което е същото, „елементите на опита“. Всяко нещо е „комплекс от елементи“. С думичката „елемент“ Авериус и Мах прикриват факта, че за основа на явленията те приемат усещането, тъй като техният „елемент“ е тъждествен с усещането. По тоя начин емпириокритицизмът приема изцяло основната предпоставка на субективния идеализъм на Бъркли. Като развиват субективно - идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът (светът) е невъзможен без субекта (съзнанието, усещанията), че е невъзможна обективната истина. Под влияние на Мах емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.

Най-новите открития във физиката (разлагането на атома на електрони и протони, откриването на електромагнитната природа на атома), които потвърдиха правилността на диалектическия материализъм, според редица физици, които не стояха върху позициите на диалектическия материализъм, свидетелствували за „изчезване на материята“, за „невъзможност да се познае истината“, за необходимост да се премине върху почвата на идеализма и т.н. В своята книга „Материализъм и емпириокритицизъм“ Ленин разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия (Богданов, Юшкевич и др.).

В съвременната буржоазна философия махизмът се появява в най-разнообразни форми. Със своето отричане на външния свят, на обективните закономерности, с така наречения „принцип на икономия на мисленето“, с пълния произвол, допускан в обясняването на явленията, махизмът е най-приспособен за „философско обосноваване“ на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.