Емпириокритицизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емпириокритицизъм е монистична философия, добила популярност в края на 19в., когато се сързва с имената на Мах[1] и Авенариус.[2] За марксистко-ленинската идеология тя играе ролята на отрицателен пример и е известна преди всичко от заглавието на полемичната работа Материализъм и емпириокритицизъм, която Ленин публикува в 1909 г.[3] Възгледът, че всеки монизъм се определя или като материализъм или като идеализъм е оспорван с примера на философи, опреляни като „неутрални монисти“ и за такива преди емпириокритиците се сочат Спиноза или Хюм, а по-късно Уилям Джеймс или Бъртранд Ръсел.[4]. „Емпириокритицизъм“ остава повече като специфично название свързано с немскоезичната философия и конкретни исторически обстоятелства.

Така за едни тази „философия на критическия опит“ или махизъм е реакционно субективно-идеалистическо философско течение е основана изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно – идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната реалност.

Основни положения на емпириокритицизма[редактиране | редактиране на кода]

Емпириокритиците твърдят, че в основата на всички явления се намират „елементите на света“ или, което е същото, „елементите на опита“. Всяко нещо е „комплекс от елементи“. С думичката „елемент“ Авериус и Мах прикриват факта, че за основа на явленията те приемат усещането, тъй като техният „елемент“ е тъждествен с усещането. По тоя начин емпириокритицизмът приема изцяло основната предпоставка на субективния идеализъм на Бъркли. Като развиват субективно – идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът (светът) е невъзможен без субекта (съзнанието, усещанията), че е невъзможна обективната истина. Под влияние на Мах емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.[източник? (Поискан преди 133 дни)] Най-новите открития във физиката (разлагането на атома на електрони и протони, откриването на електромагнитната природа на атома), които потвърдиха правилността на диалектическия материализъм, според редица физици, които не стояха върху позициите на диалектическия материализъм, свидетелствували за „изчезване на материята“, за „невъзможност да се познае истината“, за необходимост да се премине върху почвата на идеализма и т.н. В своята книга „Материализъм и емпириокритицизъм“ Ленин разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия (Богданов, Юшкевич и др.).[източник? (Поискан преди 133 дни)]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Етимологически, „емпириокритицизъм“ е съставено от две гръцки думи, „опит“ (емпирия) и „критика“, комбинирани в немското название Empiriokritizismus, което е използвано във връзка с трудовете на Авенариус.[5] В духа на Кант той е разработвал своята „критика на опита“, която в много отношения е близка до възгледите развивани и популяризирани от Мах; опоненти на този тип философстване, и най-вече Ленин, използват „махизъм“ като синоним. Извън контекста на полемиката започната в Русия двете думи практически не се употребяват, но са познати, доколкото запознанството с нея е част от задължителните философски курсове, включвани през 20в. при всяко висше образование в Източния блок.

В съвременната буржоазна философия махизмът се появява в най-разнообразни форми. Със своето отричане на външния свят, на обективните закономерности, с така наречения „принцип на икономия на мисленето“, с пълния произвол, допускан в обясняването на явленията, махизмът е най-приспособен за „философско обосноваване“ на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.[източник? (Поискан преди 133 дни)]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Мах“ с.162 – 3
  2. Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Авенариус“ с.11 – 3
  3. Ленин, В. И., Материализъм и емпириокритицизъм. Критически бележки за една реакционна философия, София: Издателство на БКП, 1971
  4. Banks E.,The Realistic Empiricism of Mach, James, and Russell. Neutral Monism Reconceived, Ohio: Wright State University, 2016
  5. Ewald O., Richard Avenarius als Begründer des Empirokritizismus. Eine erkenntnistheoretische Untersuchung über das Verhältnis von Wert und Wirklichkeit, Berlin, Verlag Hofmann, 1905.