Емпириокритицизъм
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля, не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен! |
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, оформление. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Емпириокритицизъм е монистична философия, добила популярност в края на 19в., когато се сързва с имената на Мах[1] и Авенариус.[2] За марксистко-ленинската идеология тя играе ролята на отрицателен пример и е известна преди всичко от заглавието на полемичната работа Материализъм и емпириокритицизъм, която Ленин публикува в 1909 г.[3] Възгледът, че всеки монизъм се определя или като материализъм или като идеализъм е оспорван с примера на философи, опреляни като „неутрални монисти“ и за такива преди емпириокритиците се сочат Спиноза или Хюм, а по-късно Уилям Джеймс или Бъртранд Ръсел.[4]. „Емпириокритицизъм“ остава повече като специфично название свързано с немскоезичната философия и конкретни исторически обстоятелства.[източник? (Поискан преди 44 дни)]
Така за едни тази „философия на критическия опит“ или махизъм е реакционно субективно-идеалистическо философско течение е основана изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно – идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната реалност.[източник? (Поискан преди 44 дни)]
Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]
Етимологически, „емпириокритицизъм“ е съставено от две гръцки думи, „опит“ (емпирия) и „критика“, комбинирани в немското название Empiriokritizismus, което е използвано във връзка с трудовете на Авенариус.[5] В духа на Кант той е разработвал своята „критика на опита“, която в много отношения е близка до възгледите развивани и популяризирани от Мах; опоненти на този тип философстване, и най-вече Ленин, използват „махизъм“ като синоним. Извън контекста на полемиката започната в Русия двете думи практически не се употребяват, но са познати, доколкото запознанството с нея е част от задължителните философски курсове, включвани през 20в. при всяко висше образование в Източния блок.[източник? (Поискан преди 44 дни)]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Мах“ с.162 – 3
- ↑ Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, „Авенариус“ с.11 – 3
- ↑ Ленин, В. И., Материализъм и емпириокритицизъм. Критически бележки за една реакционна философия, София: Издателство на БКП, 1971
- ↑ Banks E.,The Realistic Empiricism of Mach, James, and Russell. Neutral Monism Reconceived, Ohio: Wright State University, 2016
- ↑ Ewald O., Richard Avenarius als Begründer des Empirokritizismus. Eine erkenntnistheoretische Untersuchung über das Verhältnis von Wert und Wirklichkeit, Berlin, Verlag Hofmann, 1905.