Енгелберт II фон Насау
| Енгелберт II фон Насау-Диленбург | |
|---|---|
| граф на Насау-Бреда | |
 ок. 1500, Meister der Fürstenbildnisse) | |
| Управление | 1475 – 1504 |
| Наследил | Йохан IV фон Насау-Диленбург |
| Наследник | Йохан V |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли | Вианден |
| Семейство | |
| Династия | Дом Насау |
| Баща | Йохан IV фон Насау-Диленбург |
| Майка | Мария Лоон-Хайнсберг |
| Герб |  |
| Енгелберт II фон Насау-Диленбург в Общомедия | |
Енгелберт II фон Насау-Диленбург (на немски: Engelbert II, der Ruhmreiche, * 17 май 1451 в Бреда, † 31 май 1504 в Брюксел) е господар на Бреда и от 1475 до 1504 г. граф на Насау-Бреда.
Енгелберт е най-възрастният син на граф Йохан IV фон Насау-Диленбург (1410–1475) от Дом Насау и на Мария (1426–1502) от Лоон-Хайнсберг. През 1475 г. той наследява баща си и оттогава се нарича граф на Насау-Диленбург и Вианден, господар на Бреда. От 1486 г. Енгелберт II е щатхалтер на Фландрия и гуверньор на Лил. През 1496 г. той става и щатхалтер на графство Холандия.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Енгелберт II се жени на 19 декември 1468 г. в Кобленц за Кимбурга фон Баден (1450–1501), дъщеря на маркграф Карл и Катарина Австрийска, дъщеря на херцог Ернст Железни, по-малка сестра на император Фридрих III. Бракът остава бездетен, но той има две извънбрачни деца.
Смърт и наследяване[редактиране | редактиране на кода]
През 1473 г. той е приет в Ордена на златното руно. Енгелберт умира през 1504 г. и е наследен от брат му Йохан V.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Paul de Win: Engelbert II, comte de Nassau-Dillenburg et de Vianden. In: Raphaël de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l'ordre de la Toison d'or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques (= Kieler Werkstücke. Reihe D: Beiträge zur europäischen Geschichte des späten Mittelalters. Bd. 3). 2., édition entièrement revue et enrichie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 180–183, Nr. 77.
- Karl E. Demand: Die letzten Katzenelnbogener Grafen und der Kampf um ihr Erbe. In: Nassauische Annalen. Band 66. Verein für Nassauische Altertumskunde und Geschichtsforschung, Wiesbaden 1955, S. 93-132 (online).