Енгелберт II фон Фалкенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енгелберт фон Фалкенбург - гробна плоча в Мюнстербазиликата на Бон

Енгелберт фон Фалкенбург (на немски: Engelbert von Valkenburg, * ок. 1220, † 20 октомври 1274 в Бон) е като Енгелберт II от 1261 до 1274 г. архиепископ на Кьолн.

Той е най-малкият син на граф Дитрих I фон Хайнсберг и Фалкенбург († 1227) и втората му съпруга Беатрис фон Кирбург († 1228), дъщеря на вилд-граф Герхард.

Енгелберт става през 1253 г. архидякон в Лиеж и 1257 г. домпропст в Кьолн. На 2 октомври 1261 г., е избран за архиепископ.

През 1263 г. за 20 дена е в затвор и през 1268 г. е изгонен от града. След това той си прави резиденция в Бон. След загубата в битката при Цюлпих на 17 октомври 1267 г. той е пленен от граф Вилхелм IV от Юлих, който го държи до 16 април 1271 г. затворен в замъка си Нидеген.

Енгелберт коронова Рудолф Хабсбургски на 24 октомври 1273 г. за германски крал. През 1274 г. той участва във Втория лионски събор.

Енгелберт е погребан в Мюнстербазиликата на Бон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermann Cardauns: Engelbert II., Erzbischof von Köln. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 125.
  • Erich Wisplinghoff: Falkenburg, Engelbert II. von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 509 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]