Епигенетика
Епигенетиката е научна област, част от генетиката която изучава промените в генната експресия, които не са свързани с промяна на ДНК секвенцията[1]. Те могат да са свързани с влиянието на околната среда върху гените[2] или с хода на нормалното развитие. Гръцката представка „ἐπι“ („епи-“ „над“, „върху“) означава включването на особености в добавка към унаследеното.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Почти всяка клетка в човешкия организъм съдържа една и съща ДНК последователност, но не всички гени са активни. Епигенетиката изучава кои обстоятелства водят до това определени гени да се включват или изключват, процес, известен като генна регулация, който се осъществява без промяна в нуклеотидната последователност.[4]
Генната последователност е отговорна за това какви характеристики ще прояви даден организъм. Пример затова са еднояйчните близнаци, на външен вид почти неразличими, но епигенетичните промени обуславят някои разлики между тях. Единият близнак би могъл да бъде по-податлив на диабет и други заболявания. Проучване на испански учени с генетично идентични двойки близнаци на възраст между 3 и 74 години показва, че най-младите имат почти еднакъв епигенетичен код, докато най-възрастните се различават изключително много по този признак. Причината е, че през живота им околната среда е оказала различно въздействие върху тях.[5]
Епигенетиката предлага нов подход към изследването на това защо например при двама души с един и същ раков ген само единият се разболява.[5]
Механизъм
[редактиране | редактиране на кода]Един от механизмите е т.нар. метилиране на ДНК – прибавяне на метилови групи (CH3) към две от четирите нуклеотидни бази. Тази химична реакция е отговорна за включването и изключването на гените.[6]
Изследване върху хора, родени в Нидерландия през 1944 – 1945 г., когато има масов глад заради забрана от Германия за внос на храна, показва, че недохранването е допринесло за повишен риск от развиване на синдрома на Бекуит – Видеман.
Друг пример е, че когато майката пуши по време на бременността, теглото на бебето е по-ниско от нормалното.[6]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Думата епигенетика произлиза от епигенеза и генетика.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Epigenetics: definition, mechanisms and clinical perspective // Seminars in Reproductive Medicine 27 (5). September 2009. DOI:10.1055/s-0029-1237423. с. 351 – 7. In the original sense of this definition, epigenetics referred to all molecular pathways modulating the expression of a genotype into a particular phenotype. Over the following years, with the rapid growth of genetics, the meaning of the word has gradually narrowed. Epigenetics has been defined and today is generally accepted as 'the study of changes in gene function that are mitotically and/or meiotically heritable and that do not entail a change in DNA sequence.'
- ↑ Какво е епигенетиката // Отблизо. БНТ, 9 май 2015. Посетен на 13 август 2023.
- ↑ Beware the pseudo gene genies // The Guardian. 19 July 2015.
- ↑ Регулация на генната експерсия – Тематични направления // Институт по физиология на растенията и генетика. БАН. Посетен на 13 август 2023.
- 1 2 3 Badenschier, Franziska, Schwarz, Thomas. Forschung: Epigenetik // Planet Wissen. Посетен на 13 август 2023. (на немски)
- 1 2 Аценова, Недялка. Епигенетиката - механизми и роля // OFFNews. 2 юли 2015. Посетен на 13 август 2023.
|
