Ерлинг Стейнвег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ерлинг Стейнвег (на норвежки: Erling Magnusson Steinvegg) е претендент за трона на Норвегия от партията на баглерите от 1204 г. до смъртта си през 1207 г.

Незаконороден син на Магнус Ерлингсон, той е бил известно време затворен по заповед на шведския крал Кнут I в каменна кула на остров Висингсьо в езерото Ветерн, откъдето успява да избяга и поради това си спечелва прякора Стейнвег (Каменна стена).

Със смъртта на Хокон III Свересон, наследен от 4-годишния му племенник Гуторм Сигурдсон, починал само няколко месеца по-късно, баглерите издигат като кандидат за трона Ерлинг Стейнвег, който успешно издържал теста с нагорещеното желязо, за да докаже своя кралски произход. Той получил помощ и от датския крал Валдемар в кораби и наемници и бил обявен от Тинга за крал на западната и южна част на Норвегия.

След смъртта на Ерлинг Стейнвег през март 1207 г., следващ претендент от страна на баглерите в борбата им против биркебайнерите става Филипус Симонсон.[1][2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Knut Helle, Under kirke og kongemakt, 1130-1350 (Oslo, 1995)
  • Andreas Holmsen, Norges historie, fra de eldste tider til 1660 (Oslo, 1961)
  • Knut Gjerset, History of the Norwegian People (MacMillan Company, Volumes I & II, 1915)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sigurd Erlingsson Ribbung – utdypning (Store norske leksikon)
  2. nbl.snl.no