Ермонгард д'Асп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ермонгард д'Асп
Hermangard d'Asp
9-ти велик магистър на Ордена на хоспиталиерите
Histoire des Chevaliers Hospitaliers de S. Jean de Jerusalem - appellez depuis les Chevaliers de Rhodes, et aujourd'hui les Chevaliers de Malthe (1726) (14579751870).jpg
Информация
Управление 1187-1190
Роден
Починал
1192 г.
Предшественик Роже дьо Мулен
Наследник Гарние дьо Наблус
Ермонгард д'Асп
Hermangard d'Asp
в Общомедия

Ермонгард д'Асп (на френски: Hermangard d'Asp, известен и с имената Ermengardo, Ermengardus Apsensis, Armengaut de Aspe) († 1192 г. в Акра), е 9-тият велик магистър на Ордена на рицарите-хоспиталиери. Той е начело на ордена в периода 1187-1190 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като великият магистър Роже дьо Мулен загива в битката при Кресон на 1 май 1187 г., за известно време орденът се управлява от прецептора Уилям Борел, но той загива в битката при Хатин на 4 юли 1187 г. или е пленен от войските на сарацинския султан Саладин и след това екзекутиран. На 20 юли 1187 г. Ермонгард д'Асп поема временно командването на Ордена на Свети Йоан, като фактически се смята за 9-тия велик магистър на ордена.

Хоспиталиерите успяват през февруари 1186 г. да превземат замъка Маргат, но успехите на сарацините са далеч по мащабни. Султан Саладин превзема много градове и крепости в Йерусалимското кралство, като на 22 октомври 1187 г., след десетдневна обсада, Йерусалим пада в ръцете на сарацините. Хоспиталиерите успяват да откупят свободата на 1000 християни, взети в плен при завлявяването на Йерусалим. Седалището на ордена се премества в крепостта Маргат. Знаменитата болница на ордена в Йерусалим престава да съществува завинаги.

През 1190 г. за редовен велик магистър е избран Гарние дьо Наблус, на мястото на Ермонгард д'Асп, който умира в Акра през зимата на 1192 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bertrand Galimard Flavigny: Histoire de l'ordre de Malte, Perrin, Paris, 2006.
  • Steven Runciman: A History of the Crusades. Band II, S. 384
  • G. Manara: Storia dell' Ordine di Malta ne' suoi gran maestri e cavalieri, 1846,
  • Pierre d'Avity и Johann Ludwig Gottfried: Archontologiae Cosmicae Buch III, Frankfurt am Main, 1628, S. 33 [1]
  • Joseph Marie Antoine Delaville Le Roulx: Les Hospitaliers En Terre Sainte Et Chypre, 1100-1310. BiblioBazaar, Charleston 2009, ISBN 1113159626, S. 62–64

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Роже дьо Мулен Велик магистър на Ордена на хоспиталиерите (1187 – 1190) Гарние дьо Наблус