Есенно ботурче
| Есенно ботурче | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Aiton, 1789 | ||||||||||||||||||
| Есенно ботурче в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Есенно ботурче (Cyclamen hederifolium) е вид цъфтящо растение от рода на цикламите, семейство Игликови (Primulaceae). Това е най-широко разпространения вид циклама.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Думата циклама (cyclamen) идва през латинското „cyclamīnos“ или „κυκλάμινος“ (също „κυκλαμίς“) значещо „кръг“, асоциирано с формата на клубена. Видът „hederifolium“ идва от лат. „hedera“ (бръшлян) и „folium“ (листо), заради формата на листата. Старо име на видът е „neapolitanum“, свързано с местността, където расте – Naples (Неапол).
Българските названия са: Есенно ботурче, Есенна циклама, Бръшлянолистно ботурче. В миналото: Боторче (Велико Търново); Бужурче; Бутурче; Бутурка (Стара Загора); Голопитник; Дрявка; Зайче ухо; Кралевина; Кралско цвете; Копитник; (Костенец); Любика; Любичица (Призрен); Милогледка; Свински хляб; Скреж; Теменуга; Теменушка (Гевгели, Тиквеш, Кукуш) [1].
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Ботурчето е разпространено в гористи, храстови и скални местности на Средиземноморието – от Южна Франция до Западна Турция и средиземноморските острови. Натурализирано е в северна Европа и тихоокеанския северозапад. Установено е из цяла България, от 0 до 600 m надморска височина.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Есенното ботурче е многогодишно тревисто растение с височина 5 – 20 cm. Образува дисковидна грудка достигаща в диаметър до 15 cm. Листата са петоъгълно-сърцевидни, от 2,5 до 9 cm дълги; дръжката им е дълга до 20 cm. Листата се появяват обикновено след цъфтежа. Цветовете са единични, по големи от 1,5 cm, с дръжки по-дълги от листата. Венчето е образувано от 5 сраснали в основата и обърнати назад светлорозови венчелистчета. Тичинките са 5. Плодът е сух, кълбест и се отваря с 5 – 7 зъбчета. Плодната дръжка нараства и се завива спирално, а плодът се забива и узрява в почвата. Цъфти август-октомври[2][3].
Значение и употреба[редактиране | редактиране на кода]
Есенната циклама е лечебно и декоративно растение. Като билка се използват грудките (Tubera Cyclaminis). При употребата му като билка трябва да се внимава, тъй като цялото растение е отровно. Съдържа сапонини с тритерпенова структура, от които цикламинът е с висока хемолитична активност [4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
