Ефект на мажоретката

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ефектът на мажоретката, известен още като ефект на групова привлекателност[1], е предложено когнитивно пристрастие, което кара хората да възприемат индивидите като 1,5 – 2,0% по-привлекателни в група, отколкото когато се наблюдават поотделно.[2] Първата статия, която съобщава за този ефект, е написана от Дрю Уокър и Едуард Вул през 2014 г.[3]

Името произлиза от сцена, в която се демонстрира ефекта, от Барни Стинсън в 7-ми епизод от сезон 4 на американския телевизионен сериал „Как се запознах с майка ви“, озаглавен Not a Father's Day.[4]

Контурни рисунки на лица на две млади жени и осреднено изображение на двете (долу)

Физическата привлекателност предполага индивидуалните предпочитания в сексуалния подбор, основан на еволюционната психология. През 1979 г. Доналд Саймънс за първи път предлага това еволюционно обяснение, предполагайки, че физическа привлекателност е резултат и от оценката на обкръжението на индивиди, които показват признаци на добро здраве и плодовитост, включително „осреднени черти на лицето“.[5] Доказано е, че това предпочитание се споделя от различни култури.[6] Две части съставляват физическата привлекателност и повечето предишни проучвания изследват основните механизми, водещи до ефекта на мажоретка, по-специално в неговата подгрупа, привлекателността на лицето.[1][2][6] Въпреки това, едно проучване признава този ефект в друг показател за физически външен вид, възприемането на човешкото тяло.[7]

Размерът на ефекта на мажоретката не се модулира от времето за представяне[2], броя на хората около целта,[3] пространственото разположение на лицата в групата.[8] Въпреки това, друго проучване твърди, че подреждането на лицата в групата може да повлияе на този ефект, тъй като тенденцията на хората към централното гледане може да повлияе на наблюдателите да се съсредоточат повече върху възприеманата привлекателност на осредното лице в групата.[9]

Резултатите от този ефект са интердисциплинарни в приложенията. Въз основа на тях тактиките за избор на партньор,[10] маркетинг[11] и социални медии [12] са предназначени да увеличат привлекателността на целевия индивид или артикул чрез помощта на групата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Ying, Haojiang и др. Ensemble statistics shape face adaptation and the cheerleader effect. // Journal of Experimental Psychology: General 148 (3). Mar 2019. DOI:10.1037/xge0000564. с. 421 – 436.
  2. ↑ а б в Carragher, Daniel J. и др. The cheerleader effect is robust to experimental manipulations of presentation time // Journal of Cognitive Psychology 32 (5 – 6). 2020-08-17. DOI:10.1080/20445911.2020.1776718. с. 553 – 561.
  3. ↑ а б Walker, Drew и др. Hierarchical Encoding Makes Individuals in a Group Seem More Attractive // Psychological Science 25 (1). Jan 2013. DOI:10.1177/0956797613497969. с. 230 – 235. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  4. ↑ Шаблон:Webbref
  5. ↑ Symons, Donald. The evolution of human sexuality. New York, Oxford University Press, 1979. ISBN 0-19-987847-1. OCLC 1162574887.
  6. ↑ а б Rhodes, Gillian и др. Attractiveness of Facial Averageness and Symmetry in Non-Western Cultures: In Search of Biologically Based Standards of Beauty // Perception 30 (5). May 2001. DOI:10.1068/p3123. с. 611 – 625.
  7. ↑ Hsieh, Jean YJ и др. The „cheerleader effect“ in facial and bodily attractiveness: A result of memory bias and not perceptual encoding // Quarterly Journal of Experimental Psychology 74 (5). May 2021. DOI:10.1177/1747021820976087. с. 972 – 980.
  8. ↑ Carragher, Daniel J. и др. Visuospatial asymmetries do not modulate the cheerleader effect // Scientific Reports 8 (1). 2018-02-07. DOI:10.1038/s41598-018-20784-5. с. 2548.
  9. ↑ Bindemann, Markus. Scene and screen center bias early eye movements in scene viewing // Vision Research 50 (23). 2010-11-23. DOI:10.1016/j.visres.2010.08.016. с. 2577 – 2587.
  10. ↑ McDowell, Jackie и др. Experimental examination and extension of the cheerleader effect // Personality and Individual Differences 147. Sep 2019. DOI:10.1016/j.paid.2019.05.004. с. 245 – 249.
  11. ↑ Rao, Vithala R. и др. Emerging Trends in Product Bundling: Investigating Consumer Choice and Firm Behavior // Customer Needs and Solutions 5 (1). Mar 2018. DOI:10.1007/s40547-017-0075-x. с. 107 – 120.
  12. ↑ Messner, Claude и др. Change in Evaluation Mode Can Cause a Cheerleader Effect // Frontiers in Psychology 12. 2021. DOI:10.3389/fpsyg.2021.607448. с. 607448.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефект_на_мажоретката&oldid=11966194“.