Е-2А и Е-3 (космически апарати)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

След „твърдите“ прилунявания на апаратите от серия Е-1 се минава на следващия етап от изследванията на Луната. Тяхната основна цел е обикалянето и предаване на изображения от обратната и страна, която е невидима от Земята.

Спътниковата платформа Е-2 е разработена от конструкторското бюро на Сергей Корольов ОКБ-1 в края на 1957 г. Предвидени са две последователни облитания на Луната през октомври 1959 г. и през април 1960 г. Станцията, която е планирана да лети през октомври получава индекс Е-2А, а тази през април – Е-2Ф. По-късно малко преди старта втората е преименувана на Е-3, поради освобождаването на индекса от отменената програма за ядрен взрив на Луната. Разликите между двата апарата са в оборудването. На станцията Е-2А е инсталирано фототелевизионно устройство „Енисей-1“ с двуобективен фотопарат АФА-Е1 с фокусно разстояние 200 и 500 мм, а на станция Е-3 устройство „Енисей-2“ с един обектив с фокусно разстояние 750 мм (за по-голяма разделителна способност). Външно двата апарата нямат разлики.

Стартове[редактиране | редактиране на кода]

Космически апарат Дата (UTC) Ракета-носител Име Номер по спътниковия каталог NSSDC ID Резултат
Е-2А № 1 4 октомври 1959 00:43:39 Восток 8К72Л I1-8 Луна 3 NORAD ID 00021 1959 Teta 1 Успешно фотографиране обратната страна на Луната
Е-3 № 1 15 април 1960 15:06:45 Восток 8К72Л I1-9 Луна 1960А Авария на 3-тата степен на ракетата-носител
Е-3 № 2 16 април 1960 16:07:41 Восток 8К72Л I1-9А Луна 1960Б Авария на ракетата-носител.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Информация