Е-2А и Е-3 (космически апарати)
След „твърдите“ прилунявания на апаратите от серия Е-1 се минава на следващия етап от изследванията на Луната. Тяхната основна цел е обикалянето и предаване на изображения от обратната и страна, която е невидима от Земята.
Спътниковата платформа Е-2 е разработена от конструкторското бюро на Сергей Корольов ОКБ-1 в края на 1957 г. Предвидени са две последователни облитания на Луната през октомври 1959 г. и през април 1960 г. Станцията, която е планирана да лети през октомври получава индекс Е-2А, а тази през април – Е-2Ф. По-късно малко преди старта втората е преименувана на Е-3, поради освобождаването на индекса от отменената програма за ядрен взрив на Луната. Разликите между двата апарата са в оборудването. На станцията Е-2А е инсталирано фототелевизионно устройство „Енисей-1“ с двуобективен фотопарат АФА-Е1 с фокусно разстояние 200 и 500 мм, а на станция Е-3 устройство „Енисей-2“ с един обектив с фокусно разстояние 750 мм (за по-голяма разделителна способност). Външно двата апарата нямат разлики.
Стартове[редактиране | редактиране на кода]
| Космически апарат | Дата (UTC) | Ракета-носител | Име | Номер по спътниковия каталог | NSSDC ID | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Е-2А № 1 | 4 октомври 1959 00:43:39 | Восток 8К72Л I1-8 | Луна 3 | NORAD ID 00021 | 1959 Teta 1 | Успешно фотографиране обратната страна на Луната |
| Е-3 № 1 | 15 април 1960 15:06:45 | Восток 8К72Л I1-9 | Луна 1960А | – | – | Авария на 3-тата степен на ракетата-носител |
| Е-3 № 2 | 16 април 1960 16:07:41 | Восток 8К72Л I1-9А | Луна 1960Б | – | – | Авария на ракетата-носител. |