Едмон Ростан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Е. Ростан)
Едмон Ростан
Edmond Eugène Alexis Rostand
Едмон Ростан в униформа на Френската академия, 1905 г.
Едмон Ростан в униформа на Френската академия, 1905 г.
Роден1 април 1868 г.
Починал2 декември 1918 г. (50 г.)
Париж, Франция
Професияпоет и драматург
Националност Франция
Активен период1888 – 1918
Направлениенеоромантизъм
Известни творби„Сирано дьо Бержерак“,
„L'Aiglon“
НаградиКомандор на Ордена на Почетния легион
СъпругаРозмонд Жерар
ДецаЖан Ростан, Морис Ростан
Уебсайт
Едмон Ростан в Общомедия

Едмон Йожен Алексис Ростан (на френски: Edmond Eugène Alexis Rostand) е изтъкнат френски поет и драматург, автор на десетина пиеси, една от които – световноизвестната „Сирано дьо Бержерак“ (1897).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1868 година в Марсилия, Прованс, в заможното семейство на издател, известен журналист и икономист. Учи литература, философия и история в Париж. Жени се за поетесата Роземонд Жерар, с която има двама сина.

През 1901 г. Ростан става най-младият писател член на Френската академия.

Умира от испански грип на 2 декември 1918 година в Париж на 50-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Карикатурен портрет на Ростан от Жан Батист Гут, 1901 г.

През 1895 г. знаменитият актьор Констан Коклен поръчва на Ростан да му напише пиеса. Две години по-късно, на 27 декември е генералната репетиция на „Сирано дьо Бержерак“, която донася признание и слава на автора. Още на 1 януари следващата 1898 Ростан е удостоен с ордена на Почетния легион.

От края на декември 1897 г. в продължение на 15 месеца се играят 400 представления на „Сирано дьо Бержерак“. С кратко прекъсване след смъртта на Коклен те продължават и през април 1913 г. се празнува 1000-ното. През 1983 г. специалистите преброяват 14 хил. само във Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Gant rouge, 1888 (Червената ръкавица)
  • Les Musardises, 1890
  • Les Deux Pierrots, ou Le Souper blanc (Двамата Пиеро, или Бялата вечеря), 1891
  • Les Romanesques, 1894
  • La Princesse Lointaine, 1895 (Далечната принцеса)
  • La Samaritaine (Самарянката), 1897
  • Cyrano de Bergerac, 1897 (Сирано дьо Бержерак)
  • L'Aiglon, 1900
  • Chantecler, 1910
  • La Dernière Nuit de Don Juan (Последната нощ на Дон Жуан), 1921
  • Le Cantique de L'Aile, 1922
  • Le Vol de la Marseillaise, 1922

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]