Жан Бреасон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Бреасон
френски архитект
Роден
Починал

Националност французин
Архитектура
Учители Жан-Луи Паскал
Активен период 1866 – 1927
Жан Бреасон в Общомедия

Жан Бреасон (фр.Jean Bréasson) е френски архитект от края на ХІХ и началото на ХХ век [1] и автор на множество проекти и реализации на обществени сгради. В 1907 г. печели конкурса за създаване сградата на Ректората на Софийския университет. [2]

Бреасон започва образованието си в Школата по изящни изкуства в родния си град Лион (École des Beaux-arts de Lyon) в годините 1863/66, и продължава да учи в Париж при Жан-Луи Паскал и Шарл Кестел от 1869 до 1875 г. Състудент е с архитекта Анри-Пол Нено (Nénot), с когото по-късно си сътрудничи в проекта за нова сграда на Сорбоната

Автор на проектите на много обществени сгради във Франция, предимно кметства, сред които и това на Ньой сюр Сен, в която сграда е подписан Ньойския договор. Бреасон участва успешно и в международни конкурси [3], в. т.ч. и два обявени в България. В 1907 г. неговият проект за сграда на Ректората на Софийски университет е първи, а в 1912 г. печели откупка в конкурса за Съдебна палата в София. [4] Бреасон работи по проекта за университетската сграда в годините преди войната, но реализацията е осуетена и в последствие поверена на българския архитект Йордан Миланов. След оплакване и скандал, постоянният съд за международно правосъдие (Световния съд към ОН) в Хага присъжда обезщетение на Бреасон. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (fr.) Справка от Ecole des Chartes
  2. Сградата на Ректората
  3. Справка INHA (Френски Национален И-т за История на Изкуството)
  4. а б Стоилова Л., Големите архитектурни конкурси в България в края 19 и начало 20в. сб. доклади от конференция 20 ноември 2008 "Епохата на Фердинанд 2ри", София, с.55"-6