Жан д'Ормесон
| Жан д'Ормесон Jean d' Ormesson | |
| френски писател и журналист | |
 През 2007 г. | |
| Роден | Jean Bruno Wladimir François de Paule Lefèvre d'Ormesson
|
|---|---|
| Починал | 5 декември 2017 г.
Париж, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Лицей Анри IV[1] Екол нормал (Париж)[1] |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1956-2017 |
| Жанрове | роман, есе |
| Награди |     |
| Семейство | |
| Баща | André d'Ormesson (1877-1957) |
| Други роднини | Луи Мал (братовчед) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Жан д'Ормесон в Общомедия | |
Жан д'Ормесон (на френски: Jean d'Ormesson) (16 юни 1925 – 5 дек. 2017) е френски писател и журналист, член на Френската Академия. В периода 1974-1977 г. е директор на в-к „Фигаро“. Автор е на множество романи и есеистични книги, които получава разнообразни литературни награди. Погребан е с национални почести, като надгробното слово е прочетено от президента Еманюел Макрон.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жан д'Ормесон е потомък във фамилия на благородници. Гимназиално образование получава в Ница и на 19 г. възраст постъпва във висшата Нормална школа. Дипломира се като историк и литератор, а при трети опит в 1949 г. се класира в агрегацията по философия.[2]
В 1956 г. публикува първия си роман Любовта е удоволствие (L'amour est un plaisir), като издателят му го рекламира като равностоен с нашумялата Франсоаз Саган. Книгата обаче се продава в съвсем скромен тираж. Едва в 1971 г. д'Ормесон постига реалния си успех със „Cлавата на империята“, който се продава в 100 хиляден тираж и получава наградата за роман присъждана от Френската академия. Автобиографичната книга „Този мой живот си беше хубав“ излиза в 2016 г. и печели наградата Жан-Жак Русо, присъждана всяка година за произведение от този жанр.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- L'Amour est un plaisir (1956)
- Du côté de chez Jean (1959)
- Un amour pour rien (1960)
- Au revoir et merci (1966)
- les Illusions de la mer (1968)
- La Gloire de l'Empire (1971) – Grand Prix du roman de l'Académie française
Славата на империята, изд. „Парадокс“, София (2018), ISBN – 978-954-553-141-5 - Au plaisir de Dieu (1974)
- Le Vagabond qui passe sous une ombrelle trouée (1978)
- Dieu, sa vie, son œuvre (1981)
Бог: неговият живот и творчество, изд. „Парадокс“, София (2015), ISBN – 978-954-553-142-2 - Mon dernier rêve sera pour vous (1982)
- Jean qui grogne et Jean qui rit (1984)
- Le Vent du soir (1985)
- Tous les hommes en sont fous (1985)
- Le Bonheur à San Miniato (1987)
- Album Chateaubriand (1988)
- Garçon de quoi écrire (1989) – с Франсоа Сюдро
- Histoire du juif errant (1991)
История на скитащия евреин, изд. „Парадокс“, София (1995) - Tant que vous penserez à moi (1992) – с Еманюел Берл
- La Douane de mer (1994)
- Presque rien sur presque tout (1995)
- Casimir mène la grande vie (1997)
- Une autre histoire de la littérature française (vol. I, 1997 & vol. II, 1998)
- Le Rapport Gabriel (1999)
Докладът на Гавриил, изд. „Парадокс“, София (2010), ISBN – 978-954-553-087-6 - Voyez comme on danse (2001)
- C'était bien (2003)
- Et toi, mon cœur, pourquoi bats-tu? (2003)
- Une fête en larmes (2005)
- La Création du monde (2006)
- Odeur du temps (2007)
- Qu'ai-je donc fait (2008)
- L'enfant qui attendait un train (2009)
- Saveur du temps (2009)
- C'est une chose étrange à la fin que le monde (2010)
- Un jour je m'en irai sans en avoir tout dit (2013)
- Dieu, les affaires et nous (2015)
- Je dirai malgré tout que cette vie fut belle (2016)
„Този мой живот си беше хубав“, София: Парадокс, 2020
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.whoswho.fr // Посетен на 13 март 2024 г.
- ↑ Жан д’Ормесон в „Литературен свят“
|
