Направо към съдържанието

Жан д'Ормесон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан д'Ормесон
Jean d' Ormesson
френски писател и журналист
През 2007 г.
Роден
Jean Bruno Wladimir François de Paule Lefèvre d'Ormesson
Починал
5 декември 2017 г. (92 г.)
Париж, Франция

РелигияКатолическа църква
Националност Франция
Учил вЛицей Анри IV[1]
Екол нормал (Париж)[1]
Работилписател
Литература
Период1956-2017
Жанровероман, есе
НаградиГолям кръст на Ордена на Почетния легион Офицер на Ордена за заслуги към Франция Командор на Френския орден на изкуството Командор на Ордена на Южния кръст, Бразилия
Семейство
БащаAndré d'Ormesson (1877-1957)
Други родниниЛуи Мал (братовчед(ка))

Подпис
Уебсайт
Жан д'Ормесон в Общомедия

Жан д'Ормесон (на френски: Jean d'Ormesson) (16 юни 1925 – 5 дек. 2017) е френски писател и журналист, член на Френската Академия. В периода 1974-1977 г. е директор на в-к „Фигаро“. Автор е на множество романи и есеистични книги, които получава разнообразни литературни награди. Погребан е с национални почести, като надгробното слово е прочетено от президента Еманюел Макрон.

Жан д'Ормесон е потомък във фамилия на благородници. Гимназиално образование получава в Ница и на 19 г. възраст постъпва във висшата Нормална школа. Дипломира се като историк и литератор, а при трети опит в 1949 г. се класира в агрегацията по философия.[2]

В 1956 г. публикува първия си роман Любовта е удоволствие (L'amour est un plaisir), като издателят му го рекламира като равностоен с нашумялата Франсоаз Саган. Книгата обаче се продава в съвсем скромен тираж. Едва в 1971 г. д'Ормесон постига реалния си успех със „Cлавата на империята“, който се продава в 100 хиляден тираж и получава наградата за роман присъждана от Френската академия. Автобиографичната книга „Този мой живот си беше хубав“ излиза в 2016 г. и печели наградата Жан-Жак Русо, присъждана всяка година за произведение от този жанр.

  • L'Amour est un plaisir (1956)
  • Du côté de chez Jean (1959)
  • Un amour pour rien (1960)
  • Au revoir et merci (1966)
  • les Illusions de la mer (1968)
  • La Gloire de l'Empire (1971) – Grand Prix du roman de l'Académie française
    Славата на империята, изд. „Парадокс“, София (2018), ISBN – 978-954-553-141-5
  • Au plaisir de Dieu (1974)
  • Le Vagabond qui passe sous une ombrelle trouée (1978)
  • Dieu, sa vie, son œuvre (1981)
    Бог: неговият живот и творчество, изд. „Парадокс“, София (2015), ISBN – 978-954-553-142-2
  • Mon dernier rêve sera pour vous (1982)
  • Jean qui grogne et Jean qui rit (1984)
  • Le Vent du soir (1985)
  • Tous les hommes en sont fous (1985)
  • Le Bonheur à San Miniato (1987)
  • Album Chateaubriand (1988)
  • Garçon de quoi écrire (1989) – с Франсоа Сюдро
  • Histoire du juif errant (1991)
    История на скитащия евреин, изд. „Парадокс“, София (1995)
  • Tant que vous penserez à moi (1992) – с Еманюел Берл
  • La Douane de mer (1994)
  • Presque rien sur presque tout (1995)
  • Casimir mène la grande vie (1997)
  • Une autre histoire de la littérature française (vol. I, 1997 & vol. II, 1998)
  • Le Rapport Gabriel (1999)
    Докладът на Гавриил, изд. „Парадокс“, София (2010), ISBN – 978-954-553-087-6
  • Voyez comme on danse (2001)
  • C'était bien (2003)
  • Et toi, mon cœur, pourquoi bats-tu? (2003)
  • Une fête en larmes (2005)
  • La Création du monde (2006)
  • Odeur du temps (2007)
  • Qu'ai-je donc fait (2008)
  • L'enfant qui attendait un train (2009)
  • Saveur du temps (2009)
  • C'est une chose étrange à la fin que le monde (2010)
  • Un jour je m'en irai sans en avoir tout dit (2013)
  • Dieu, les affaires et nous (2015)
  • Je dirai malgré tout que cette vie fut belle (2016)
    „Този мой живот си беше хубав“, София: Парадокс, 2020