Жул Барбе д'Орвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жул Барбе д'Орвили
Jules Barbey d'Aurevilly
френски писател
Barbey.jpg
Роден
Починал
Погребан Франция

Религия Католическа църква
Националност Флаг на Франция Франция
Професия писател, журналист, литературен критик
Литература
Жанрове поезия
Течение Романтизъм
Повлиян Оноре дьо Балзак, Джордж Байрон, Жозеф дьо Местр

Подпис Barbey signature2.jpg
Уебсайт
Жул Барбе д'Орвили в Общомедия

Жюл Амеде Барбе д'Орвили (на френски: Jules Amédée Barbey d'Aurevilly, 1808 – 1889) е френски писател.

Неговата сила в романите е в описването с метафоричен език на грешници, подтиквани от своите страсти. Остро критикува развитието на модерното и винаги прави опит да се обръща срещу литературния реализъм, въпреки че продължава да го практикува.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Ръкопис на Diaboliques.
  • Une vieille maîtresse, 1851
  • L'Ensorcelée, 1852 / Омагьосаната, В. Търново: Абагар, 1995
  • Un prêtre marié, 1865
  • Une histoire sans nom, 1882
  • Ce qui ne meurt pas, 1884

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Cachet d'onyx, composé en 1831
  • Léa, 1832
  • L'Amour impossible, 1841
  • La Bague d'Annibal, 1842
  • Le Dessous de cartes d'une partie de whist, 1850 (reprise dans les Diaboliques)
  • Le Plus Bel Amour de Don Juan, 1867 (reprise dans les Diaboliques)
  • Une page d'histoire, 1882 (Sous le titre Retour de Valognes. Un poème inédit de Lord Byron), 1886

Сборници с новели[редактиране | редактиране на кода]

  • (1874) Les Diaboliques, / Дяволски души , София: Колибри, 1996

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Ode aux héros des Thermopyles, 1825
  • Poussières, 1854
  • Rythmes oubliés, 1884
  • Amaïdée, 1889

Есеистика и литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • Du Dandysme et de Georges Brummel, 1845
  • Les Prophètes du passé, 1851
  • Les Œuvres et les hommes 1860-1909
  • Les Quarante Médaillons de l'Académie, 1864
  • Les Ridicules du temps, 1883
  • Sensations d'art, 1886
  • Pensées détachées, Fragments sur les femmes, 1889
  • Polémiques d'hier, 1889
  • Dernières Polémiques, 1891
  • Goethe et Diderot, 1913
  • L'Europe des écrivains (recueil d'articles rassemblés en 2000)
  • Le Traité de la Princesse ou la Princesse Maltraitée, éditions du Sandre, 2012, texte établi par Mathilde Bertrand.

Спомени и кореспонденция[редактиране | редактиране на кода]

  • Correspondance générale (1824-1888), 9 volumes de 1980 à 1989
  • Memoranda, Journal intime 1836-1864
  • Disjecta membra (cahier de notes) La Connaissance 1925.
  • Omnia (cahier de notes) Grasset 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]