Завод за запаметяващи устройства (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Завод за запаметяващи устройства
Индустрия Изчислителна техника
Основана 1968 г.
Закрита 2014 г.
Седалище Пловдив, Флаг на България България
Продукти запаметяващи устройства
Map of Plovdiv.png
42.1269° с. ш. 24.7712° и. д.
Местоположение в Пловдив

„Заводът за запаметяващи устройства“ в Пловдив е бивш български завод специализиран в производството на запаметяващи устройства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заводът е създаден със секретно постановление 51 на Министерския съвет от 19 ноември 1968 г., като „Завод за периферна техника“, заедно с още седем завода за производство на изчислителна техника[1]. Целта е изпълнението на договореността между страните от СИВ от 1967 г. за развитие на изчислителна техника, осигуряваща независимост и подобряване на съвместимостта между отделните национални програми. Като предметът на дейност е тясно специализиран още оттогава - производство на запаметяващи устройства на магнитни ленти.[2]

За да се построи предприятието, властта отчуждава 80 декара от опитно поле на Аграрния университет. Производството в завода започва едва през 1971 г. През първата година са направени 142 запаметяващи устройства, но две години по-късно броят им е 2330. През 1970 г. се преименува „Завод за запаметяващи устройства“ (ЗЗУ) и е бил на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Заводът е имал 11 цеха и Електроизчислителен център.[2]

През годините заводът е бил включван в различни обединения. Освен към ИЗОТ, той е бил част от Обединени заводи за запаметяващи устройства. Обединението е било обособено като юридическо лице през 1980 г.[2] През 1988 г. обединението е наречено „Периферна техника”.

В края на 1988 г. производството достигна 35 хил. броя устройства от 36 модификации. За 1989 г. е бил планиран обем от 660 млн. лв., 90 % от които за износ. В цеховете на завода са монтирани 4780 различни машини. Ангажираните работници са 4900, включително 400 специалисти, заети в инженерно-внедрителска дейности. Заводът е осигурявал 500 стипендии на студенти във висшите училища.[3]

В завода са произвеждани лентови уреди, и техните устройства за подготовка на данни и за непосредствен запис на информация върху магнитна лента (ЕС 9004 и модификациите му) и гъвкав магнитен диск (ЕС 9114), като информацията се въвежда направо чрез клавиатурата. През 1986 г. в редовно производство е внедрено устройството ЕС 9070, което автономно управлява печатащо устрой­ство. 

ЗЗУ има значимо участие в производството на специална електроника за нуждите на военно-промишления комплекс на СИВ. Усвоено е производството на комплекс за управление на войските, чийто обем заема 35 % от производствената програма на обединението. Запаметяващо устройство приемаше изображения, които се предават от космоса. Такива изделия тогава са произвеждани само в други две страни в света (САЩ и Франция).През 1988 г. са изработени първите образци и пробна серия на ново изделие СМ – 5315, външно запомнящо устройство на магнитна лента тип „Картридж”.[3]

През 1990-те години с разпадането на СИВ производството на завода запада. През 1999 г. заводът е приватизиран, като Работническо-мениджърско дружество не развива старата дейност на предприятието, а отдава помещенията му под наем. През 2014 г. активите на завода - недвижима собственост - десетина сгради върху 80 дка са продадени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]