Заградителен огън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Заградителният огън, също заградогън, е вид артилерийски огън, използван внезапно за отразяване на атаките и контратаките на пехотата и танковете на противника на предварително набелязани и, като правило, пристреляни рубежи (участъци).

По направление относително фронта на собствените подразделения заградителеният огън се дели на фронтален и флангови. Дистанцията между най-близката граница на заградителния огън от своите подразделения, намиращи се извън укритията, гарантира безопасността на своите части. Дълбочината на участъка на заградителен огън достигат обикновено 150 – 200 метра. При излизането на противника от участъка на заградителен огън огъня се пренася на следващия рубеж. За унищожаване на въздушни цели заградителен огън може да използва и от зенитната артилерия и зенитните картечници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • [1] Заградительный огонь // Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия): в 30 т./ гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Заградительный огонь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.