Задбайкалска област
Облик
| Задбайкалска област | |
| — област на Руската империя — | |
| 1851 – 1922 | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Местно име | Забайкальская область |
| Столица | |
| История | |
| Създаване | 11 юли 1851 |
| Закриване | 10 ноември 1922 |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | |
| Задбайкалска област в Общомедия | |
Задбайкалска област (на руски: Забайкальская область) е област на Руската империя и Съветска Русия, съществувала от 1851 до 1922 година. Разположена е югоизточно от езерото Байкал, заемайки цялата територия между него и границата с Китай. Столица е град Чита. Към 1897 година населението ѝ е около 672 хиляди души, главно руснаци (65%), буряти (27%) и тунгуси (5%).[1]
През 1851 година е обособена от Иркутска губерния. През 1920 – 1922 година е в границите на формално независимата Далекоизточна република. През 1922 година е преобразувана в Задбайкалска губерния.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия за историческа област все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Русия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.