Задбайкалска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Задбайкалска област
Забайкальская область
област на Руската империя
1851 – 1922
      
Герб
Герб
Столица
История
Създаване11 юли 1851
Закриване10 ноември 1922
Площ
538 890 
Население
По оценка от 1897 г.672 037 души
Предшественик
Русия Иркутска губерния
Наследник
Съюз на съветските социалистически републики Задбайкалска губерния
Днес част от Русия
Задбайкалска област в Общомедия

Задбайкалска област (на руски: Забайкальская область) е област на Руската империя и Съветска Русия, съществувала от 1851 до 1922 година. Разположена е югоизточно от езерото Байкал, заемайки цялата територия между него и границата с Китай. Столица е град Чита. Към 1897 година населението ѝ е около 672 хиляди души, главно руснаци (65%), буряти (27%) и тунгуси (5%).[1]

През 1851 година е обособена от Иркутска губерния. През 1920 – 1922 година е в границите на формално независимата Далекоизточна република. През 1922 година е преобразувана в Задбайкалска губерния.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]