Заемни дни
Заѐмните дни (наричани също Заѐмници, Броѐни дни, Бабини дни) в българската митология са наричани първите три или последните три дни от месец март. В Пиринския край, Разложко, Кюстендилско и Родопската област това се първите три дни на март, а в Драмско, Стружко, Пловдивско, Хасковско – последните три мартенски дни. Обикновено те се свързват със студено, лошо време.[1]
Заемните дни се използват за прогностични практики (краткосрочни и по-далечни прогнози), отразяващи народната представа за прехода от зимата към пролетта.[1]
Според преданията от Пиринския край една баба се присмяла на Сечко (февруари), че вече не се страхува от него. За да я накаже, той взел от Баба Марта три дни назаем и докарал голям студ. В Кюстендилско има вярване, че каквото е времето на 1, 2 и 3 март („трите баби“), такова ще бъде то съответно през пролетта, лятото и есента. В Родопската област по тези наричани там „броени дни“ гадаят за времето през следващите три месеца или ги наричат за здравето на отделни хора или семейства.[1]
В Пловдивско се разказва, че Марта взела назаем три дни от април, за да си доизкара яда с вихри и мраз.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 128 - 129. ISBN 954-8289-03-2
