Заем на свободата
Заем на свободата е вътрешнодържавен заем сключен в България през 1945 г.[1]
Той е със срок на погасяване 15 години при 5,5% годишна лихва. Използва се за покриване на извънредните разходи на държавата за заздравяване на финансовото и стопанското положени на страната. При подписването му е 15 милиарда лева, но достига до 24 милиарда лева. През 1952 г. е конвертиран със Заема за развитие на народното стопанство от 1951 г. заедно с паричната реформа, облигациите му са обменени срещу облигации от новия и 2% конверсионен държавен заем от 1952 г. в съотношение 100:2.[1]
С наименованието „Заем на свободата“ често разговорно се наричат и последвалите заеми за развитие на народното стопанство в началото на 50-те години, поради сходния им характер на принудително изземане на пари от населението.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2008.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 146.