Закон на Тициус-Боде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г. и популяризирано от Йохан Боде.

Закон[редактиране | edit source]

Предположеният закон свърза размера на орбитите на планетите със степените на числото 2. По-точно, ако членовете на поредицата k= 0, 1, 2, 4, 8, 16,... се умножат с числото 3 и към полученото се добавя 4, се добива поредицата:

4, 7, 10, 16, 28, 52, 100,...


За слънчевата система законът свързва голямата полуос на орбитите на планетите, измервана в астрономически единици (АU), с числата:

0.4, 0.7, 1.0, 1.6, 2.8, 5.2, 10.0,...


През 1781 г. Уилям Хершел открива планетата Уран, която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай, изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът изглежда се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2,8. Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, а нейното отсъствие хвърля съмнение върху валидността на закона. На 1 януари 1801 г., италианският астроном Джузепе Пиаци открива планетата-джудже Церера, която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като Астероиден пояс.

Местоположението на Нептун, открит по-късно, не се съгласува със закона, но пък Плутон се оказва на предсказаното място.

Планета k T-Б пресметнато
разстояние (AU)
Измервано
разстояние (AU)
% отклонение (пресметнато
спрямо измервано)
Меркурий 0 0.4 0.39 2.56%
Венера 1 0.7 0.72 2.78%
Земя 2 1.0 1.00 0.00%
Марс 4 1.6 1.52 5.26%
Церера1 8 2.8 2.77 1.08%
Юпитер 16 5.2 5.20 0.00%
Сатурн 32 10.0 9.54 4.82%
Уран 64 19.6 19.2 2.08%
Нептун2 128 38.8 30.06 29.08%
Плутон1 256 77.2 39.44 95.75%

1 Церера се приема за планета от 1801 до към 1860 г.; Плутон е приеман за планета от 1930 до 2006 г. (сега се считат за 'планети-джуджета').

2 Ако се пропусне Нептун и на това място се впише Плутон, отклонението е 1.62%.

Съвременни възгледи[редактиране | edit source]

Според текущите възгледите този закон е по-скоро емпирично правило, за което няма категорична формулировка и подкрепящ го извод. Откриването на екзопланетни системи съживява интереса към подобни закономерности.

Съобразява се, че в планетните системи, с нарастване на броя тела и ограничаване на размера, започват по-силно да се проявяват орбиталните резонанси. Системите се самонастройват към устойчиви разпределения, които се откриват във форма, подобна на предложения закон.

За общата формула се приема Xk= a + b . exp( c. k).