Закон на Хик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диаграма, демонстрираща закона на Хик: зависимост между времето за реакция и възможните отговори за двама анкетирани (в синьо и в червено)

Законът на Хик, наричан също закон на Хик-Хайман, е зависимост в психологията, описваща времето, необходимо на човек да вземе решение, като функция на броя на възможностите. Установен е емпирично в средата на XX век от психолозите Уилям Едмънд Хик и Рей Хайман, които откриват, че времето за избор нараства логаритмично с нарастване на възможностите, между които се избира. Това означава, че увеличение на възможностите с примерно два пъти не увеличава времето за избор двойно, а с по-малка стойност.

Законът на Хик може да се опише с формулата:

където n е броят равно вероятни избори, T е средното време за реакция, необходимо за избор между тях, а b е калибрираща константа.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Card, Stuart K., Moran, Thomas P., Newell, A. The Psychology of Human–Computer Interaction. Hilldale, London, Lawrence Erlbaum, 1983.